НИКЕЦА: Има все повече възможности да бъдеш артист в България

Интервю на Надежда УШЕВА

НИКОЛАЙ ВОДЕНИЧАРОВ-НИКЕЦА е определян за музикално явление. Мнозина са го аплодирали на живо като вокал и басист в клубове и по фестивали, както и в риалити предаването "Гласът на България". Ексцентричният музикант издаде заедно с групата си "Casual Threesome" дебютния албум "Casualties". Публиката може да се наслади на таланта на Никеца и в авторския спектакъл "Мелофобия", чието следващо представление е на 22 юни от 19 ч. в Театър "Сълза и смях" в София. Още във феноменалната рок опера "Исус Христос суперзвезда" от Андрю Лойд Уебър и Тим Райс, поставена от режисьорката Веселка Кунчева в Пловдивската опера. Играят на 10 август в Античния театър. 

 - Николай, как бихте се представили пред нашите читатели? За тези, които Ви познават, и онези, които не са слушали още музиката, която изпълнявате?

- Здравейте на всички, които обичате музиката и всяко нещо, което хората определят като изкуство. Аз съм Никеца и също харесвам това чудо и обичам да се губя в него. 

- Завършвате УНСС. Самоук музикант сте. Някои учат музика и не могат да се реализират, други пък само с талант успяват... Как се случиха нещата при Вас?

- Първо, че отне много време и продължава да отнема, според мен, защото все пак трябват някои теоретически знания, които нямам. Понякога съм виждал минусите от това, друг път - плюсовете. Но най-вече са плюсовете, защото - независимо от факта каква теория знаеш, ако можеш да повториш нещо, което някой иска от теб да направиш, нямаш никакви проблеми. Въпросът е как се стига дотам, какво означава всяко нещо.

Ето например на партитурата на "Джизъс Крайст суперстар" се ориентирам по съвсем други начини, гледайки нотите, не ми говори много, колко са дълги... тези подробности съм ги забравил. Аз съм го запаметил и от обратната страна го гледам, виждам сричката, която е дълга определено време, примерно 2 секунди, и как е отбелязана, и го помня като осмина или шестнайсетина. Не съм сигурен в думите, но като трябва да се изпълни, съм се научил да го правя.

Спомням си по обратния начин как стигнах до един акорд като малък - до мажор, и не знаех, но звучеше хубаво, реално и хармонично. Цялата магия на акорда явно ме дрънна тогава, защото то си има магии, ние така си казваме, та сам си намерих "до" и после то се оказа, че е точно това.  

- Това е Вашият начин. Много сте талантлив. Най-първите уроци кой Ви предаде все пак, някой запали ли Ви по музиката?

- Първата китара, която съм виждал и чувал, беше на дядо ми. Мисля, че през 1974 г. е участвал в оркестъра на общината в Ямбол и си я взел оттам. Ямболски род сме Воденичарови. И един ден я занесъл вкъщи за повече време, и така е останала. Първите ми спомени са как дядо свири на фамилията стари градски и някоя и друга руска песен. 

- Как може да се пробие у нас с изкуство? Вие участвахте и в един от телевизионните формати, който Ви даде популярност, това ли е начинът в наши дни? Полезни ли са тези предавания за младите и непрофесионалните певци?

- Полезно е. "Гласът на България" ми помогна точно с трибуна, на която се появяваш всяка неделя в дома на хората. Сериозна реклама е. Телевизията в нашата страна играе огромна роля за популяризирането на артисти. Което е за добро или за лошо, разбира се, но е хубаво да гледаме от добрата страна.

"Гласът на България" не те обвързва по никакъв начин, напротив, дава възможност да покажеш кой си. Благодарение и на формата, косвено, разбира се, се стигна до моето участие в опера, театър и т.н., за което съм страшно благодарен. Цял живот съм искал това да правя. За щастие, моите изяви се увеличиха и се увенчават с успех.

- Имате и издаден албум...

- Да, с групата "Casual Threesome" през 2021 г. Бандата е на повече от десет години, но досега не бяхме издавали цял албум, само няколко парчета преди това и решихме да не ги включваме в този албум. А да запишем всички песни, които през годините не са стигали до запис, и нови, които ни хрумнаха в последния момент. Много сме доволни и горди от него, албумът се казва "Casualties" - като жертви, има игра на думи с групата. Той може да се намери в спотифай, има и всичките парчета в ютюб. Препоръчвам ви да го чуете, откроява се с доста разнообразен рокендрол.  

- Музиката, която творите, към каква публика е насочена?

- Зависи с кого пея и под каква форма. Албумът, който издадохме, е с група, от която съм част много време. Сега, през последната половин година, работя върху Никеца - само моя музика, която ще реализирам с други музиканти. Тепърва ще представям тези парчета. Вече записах вокалите на едното с клип, което, мисля, преди започването на лятото да ви покажа. Когато съм сам, в случая, е едно, когато съм с групата - е друго. Иван Иванов е другият вокал. Става малко като "Бийтълс" - не, че се сравнявам с тях като качество, но от този тип банди, които правят разнообразни парчета и има два вокала, което е основополагащо за нашия състав. Защото се получава някакъв дуализъм на чувства и нещата стават съвсем различни едно от друго. Докато, когато само аз пея и само аз пиша песните, мога да развихря цялата си вселена. Нямам търпение да дам живот на моите песни и липсваше възможност да ги осъществя с групата и с който и да било друг, и реших, че това е начинът.

Работя върху девет чисто нови парчета, които са много лични. Всяко произведение ми е страшно скъпо и нямам търпение хората да го чуят. Все пак ние, музикантите, се храним от това. 

- Носите със себе си тефтер, на който сам пишете текстовете и разни идеи по всяко време...

- Да, имаше пауза от месец, в която старият ми беше свършил и все нямах време да си взема или все минавах през книжарници, в които нямаше каквото търся. И винаги се сещам, като си лягам, да си запиша нещо, и започнах да пиша по кориците и ъгълчетата, и най-накрая успях да си купя чисто нов тефтер.      

- Какви са посланията, които искате да достигнат до хората, които слушат песните Ви? 

- Всичко, което достига до мен. Аз се смятам за част от хората. И това, което ми е харесвало в парчетата на групите, на които съм се възхищавал. А именно - различните, безкрайните странни гледни точки на битието и небитието. Колкото по-интересно е, дори да е нещо отрицателно, то е направено с цел да си го представиш и да се освободиш.

Например "Металика" - много любима моя група, пеят за ужасни събития като война, смърт и т.н., но абсолютно винаги ме изчиства. След като слушам "Металика", съм десет пъти по-лек, десет пъти по-весел! Искам и аз по този начин да влияя на хората. Както на мен ми влияе "ALI" или Милица от нашите изпълнители. Колкото мога чувства да опиша, за толкова бих писал, докато съм жив. Всичките са ми интересни (примерно за любовта в нейните разновидности).

Много ми харесва да не е ясно кой пее - жена ли пее, мъж ли пее. Става дума за всички гледни точки - да може да го чете момиче и момче. Има песни, в които е ясно, че мъж пее за жена и обратно - когато някоя жена пее песен от името на жена, мъжът се чувства добре. Искам да чувствам, когато слушам, и съответно, когато правя музика - затворен кръг. Улавянето на тия емоции е най-важното, тогава се чувстваш сигурен и можеш да продължиш напред. Все едно ток минава през теб.   

- Намерили сте си Вашето нещо, с което да се занимавате и да екзалтирате хората...

- Всичко, свързано с изкуство и изразяване чрез него - и музика, и театър, и опера, бих изиграл всякакви роли. Обичам да си играя с въображението във всичките му форми. Освен че сам си пиша текстовете, имам и много такива, които не са станали песни, а са останали само стихотворения или разкази. Събрал съм торба с материал, от която изваждам по нещо, когато ми потрябва. Ако имах възможност, бих и рисувал...   

- Отделяте цялото си време и енергия за изкуство. Освен любовта на хората, получавате ли адекватно оценяване и заплащане на труда си?

- Според мен има ренесанс и по тази гледна точка. Съществуват все повече възможности да бъдеш артист в България с високо вдигната глава. Имам чувството, че нещата отиват на по-добре, защото и виждам много мои колеги как се чувстват, какво правят.

Има ренесанс и духовно, и материално, като изключим проблемите на държавата. Много повече от обкръжението ми се интересува от култура в днешно време, отколкото преди 20 години, когато написах първата си песен. Наблюдаваме, особено през последните 7-8 години, ново разцъфване. Пожелавам тази пролет да се превърне в хубаво лято на българската култура. Един Златен век.

- Какви участия Ви предстоят в най-скоро време?

- Предстои представление на "Мелофобия" - музикално-театрален спектакъл. По идея на Милица Гладнишка, с режисьор Цвети Пеняшки - млад български обещаващ режисьор, който играе Пилат с мен в "Исус Христос суперзвезда". "Мелофобия" е нашето авторско представление, което ще играем на 15 юни в Русе, на 22 юни в Театър "Сълза и смях" в София и на 3 юли в Пловдив.

А на 10 август ще представим "Исус Христос суперзвезда" в Античния театър в Пловдив. В ролите играят Владо Михайлов, който е Юда, Юлия Йорданова-Керана - Мария Магдалена. Публиката ще разпознае и Константин Кацаров, фронтмен на група "Ренегат", в образа на Анна. Сцените допълват солисти, хор, балет и оркестър на Операта в Пловдив.