Имена
Неоценим принос в изящната словесност
90 години от рождението на Георги Струмски
/ брой: 245
Продрум ДИМОВ
От редактора
Скъпи читателю!
В този брой на приложението за литература, изкуство и култура нека си спомним за поета Георги Струмски, от чието рождение неотдавна се навършиха 90 години. Ще се докоснем и до поетичния свят на Вилдан Сефер чрез едно нейно есенно-зимно стихотворение.
Приятно четене.
През септември 1999 г. Велин Георгиев ме покани на премиера на поредната си книга в Столичната библиотека. Когато приключи събитието, забелязах, че поетът ми махна дружелюбно. След това каза: "Хайде бе, къде се губиш? Ела, че Георги Струмски ме помоли настойчиво да го запозная с теб!" Така най-неочаквано се сложи началото на неподозирано запознанство, което скоро прерасна в близко и потребно взаимно творческо сродяване.
Георги Асенов Йорданов, който ще остане завинаги с писателския си псевдоним Струмски, е роден на 25 ноември 1932 г. в с. Слокощица, Кюстендилско. Завършва "Българска филология" в Софийския университет и учителства отначало в Пирдоп, а по-късно в Кюстендил и София, преди да се раздели с учителската професия и да се отдаде всеотдайно на литературно-творческото поприще. Първите му професионално зрели поетични творби се появяват през 1958 г. по страниците на в. "Народна младеж". Междувременно започва работа като редактор в Радио "София", сетне главен редактор на в. "Пулс", продължава като завеждащ "Детско-юношеска литература" в издателство "Български писател", заместник главен редактор на сп. "Обзор", секретар на СБП и завършва трудовия си път като главен редактор на детското сп. "Славейче".
За отбелязване е, че наред с нелеката и отговорна редакторска дейност не оставя да бездейства талантливото си перо и създава твърде внушителна поредица от творби. През 1958 г. тръгва с дебютните си "Две поеми", последвани от бурен порой от интересни и търсени актуални заглавия, особено в областта на детската ни литература. В тази насока в сюжетно-тематичен план се открояват "Моите пролети и зими" (1963), "Пионерската държава" (1964), "Барабанчик" (1965), "Писма до твоето детство" (1968) и много други произведения, посветени на малчуганите.
Без да изневерява на любимата си детска тема, Георги Струмски не остава чужд и на творчеството за възрастни. Силно впечатляваща е неговата "Книга за Майстора" (1972), а също така и заглавията му "Ангел Златоуст. Книга за Ангел Каралийчев" (2008), "Отвесна светлина" (2008) и други.
От първите си детски дни обаче остава подвластен на неукротимата си обич към родния край, към българското и родната духовност и отразява вдъхновено тези свои изконни родолюбиви чувства в поетичните си и белетристични творби. Още при първите ми по-продължителни контакти с него усетих, че е зареден с неудържим пиетет към културно-историческото ни наследство, в това число и към приноса на родното писателство в духовното съзиждане на България. Творчеството му за деца заема подобаващо престижно място сред най-уважаваните ни и тиражирани автори. Неслучайно заедно с колежката Теодора Ганчева в течение на години редактираха и издаваха сладкодумното сп. "Славейче".
На 8 юли 2013 г. Георги Струмски ни напусна физически завинаги. Смъртта обаче е безсилна да заличи неговия неоценим принос в генезиса на родната изящна словесност, с който ще живее в днешния и утрешен духовен ден на поколенията.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.