Народът се пробужда

Става нещо необичайно. За първи път в последните 21 години хората масово се включват в протести. На 13 март между 30 и 35 хил. души в цялата страна са изразили публично недоволството си от високите цени на течните горива. Това е авангардът. С подобни настроения са още най-малко 250-300 хил. души. Част от тях ще се включат в следващите протести. И това е напълно оправдано, защото според Хартата за правата на човека хората имат право да защитават своите интереси. Първата крачка е мирният протест.
Протестиращите срещу високите цени на горивата приложиха доста сполучлив ход. Те блокираха бензиностанциите с дълги колони от автомобили и мотоциклети, купувайки по литър-два бензин срещу жълти стотинки. Според търговци тази стъпка води до спад на оборота. Така вместо обичайния приход от 7-8 хил. лв. на ден една бензиностанция реализира 300-400 лв. А разходите за издръжката й възлизат на около 900 лв. дневно. Ако протестът продължи под тази форма, част от бензиностанциите ще се самозакрият, предполагат търговци. В същото време не е тайна, че има контрабандни снабдители с течни горива. Повечето шофьори предпочитат да са лоялни и не се ползват от техните услуги. Но когато хората разберат, че държавата се е съюзила с монополиста, те трябва да реагират. А иначе държавно-монополистическата сделка е ясна. Властта определя висок акциз и ДДС, което служи като претекст за продавача да вдига цената. Тъй като потреблението е високо, от оборота се сформира както солидна печалба за монополиста, така и значителен приход за хазната. Това е приложение на т.нар. принцип на яйцето, според който то вместо да се чупи, в него се пробива дупка. Жълтъкът и белтъкът се изсмукват от монополиста и фиска, а за празната черупка потребителят плаща като за цяло яйце.
Сред хората зрее сериозно недоволство и от непрекъснатото повишаване на цените на хранителните продукти. Поради големия внос на зеленчуци и плодове те все още са по джоба на нискодоходния българин. Но вижте какво става със сиренето, кашкавала, олиото, колбасите. Без да са със стандарт "Стара планина", те струват съответно 6-7, 11-13, 3-3,50, 18-25 лв. (за килограм или литър). Стоковият еквивалент на минималната заплата се свежда до 3 кг колбаси, 4 кг сирене, 2,5 кг кашкавал, 6 л олио, 4 кг ориз, 5 кг захар. В тази листа може да се побере още най-много 2 кг свинско или 3 кг пилешко месо. Но понеже има и още много необходими разходи - за здравеопазване, образование, транспорт, издръжка на жилището, дори ако се лишиш от културни, почивки и развлечения, възможността за потреблението на хранителни стоки спада наполовина. При това не трябва да се харчи за облекло, обувки, ремонт на жилището и битовата техника. На гърба на потребителя данъкоплетец се е стоварил огромен държавно-бюрократичен, общински, институционален и монополистичен апарат. Всеки от тях е разпрострял множество пипала, чрез които смуче, образно казано, кръвта на хората.
Затова е крайно време българинът да излезе от летаргията. И да поиска по-добър живот, на какъвто има право. През уикенда в столицата се събраха близо 20 000, които поискаха по-добър живот. Като лавина протестите ще продължат в цялата страна. В София 2500 души възразиха срещу повишените данък сгради и такса смет в някои райони. Резултатът - управляващите направиха кръгом и посочиха с пръст изкупителната си жертва, зам.-кмета Минко Герджиков. Но най-малко 180 хил. само в столичния град могат с основание да запитат за какво плащат данък сгради, след като до жилищата им няма дори улици, а да не говорим за осветление и възможност да ползват градски транспорт. В ХХI век някои дори не са свързани с водопровод, електричество и канализация. А докога такса смет ще се начислява върху квадратурата на жилището, а не според обитателите, защото апартаментът или къщата не правят боклук?
На бунт се вдигнаха животновъдите в Странджанско, протести отново обмислят тютюнопроизводителите, недоволството зрее в почти всички сектори на икономиката, селското стопанство, образованието, науката... Хората искат да се чуе тяхната дума, да спре заблудата и управлението на държавата от телевизора. 
Има не просто десетки, а стотици направления, по които не институциите, а гражданите пряко трябва да имат думата. Положението, при което сега сме сведени до безропотни данъкоплатци, незащитени от монополистите, определено трябва да се промени. Оправданията, че провеждането на рефирендум е скъпо начинание, звучи несъстоятелно. Както показват данните от последното преброяване на неселението, 37% от хората попълниха данните си по интернет, а още 6% заявиха, че са могли да го направят, но са пропуснали срока. Това означава, че у нас вече има реални условия за електронно правителство и местни управи. Въвеждането им ще спести колосални обществени средства.
Ще осъзнаят ли тези управляващи, че хората излизат от летаргията? Ще проумеят ли, че търпението на бедните е на привършване?