Акценти
Истински народен човек
140 години от рождението на Маестро Георги Атанасов
/ брой: 101
Продрум ДИМОВ
Навършиха се 140 години от рождението на един от най-ярките съзидатели на духовна България - големия композитор и музикант Маестро Георги Атанасов. Концертната зала на Пазарджик носи неговото име, а в течение на близо осем десетилетия в градската градина се извисява паметникът му.
Роден е на 6 май 1882 г. в Пловдив, в семейство, едвам свързвало двата края, препитавайки се от малка бакалничка. Майка му е родена в с. Карабунар, Пазарджишко, но още на 2 г. се преселва с родителите си в големия тракийски град. Баща му Атанас Георгиев, родом от с. Куклен, Пловдивско, е чиракувал при родителите на бъдещата си съпруга. От брака им се раждат Георги Атанасов и още две момичета.
Семейството се разорява и през 1864 г. бащата изпада в отчаяние. Напуска гнездото, търсейки спасение в Беломорието, и не се връща.
Малкият Георги расте като изключително умно и будно момче, отрано впечатлява близките си с музикалните си способности. Учителят му по пеене Вайданов е възхитен от дарованието му и го лансира сред градските музикални среди.
Точно по това време в Пловдив се връща известният композитор Панайот Пипков, нашумял вече като блестящ озвучител на химна на българската просвета и култура "Върви, народе възродени" (сътворен от Стоян Михайловски през 1892 г.). Той посреща с въодушевление горещата препоръка на колегата си Вайданов и взема под крилото си надареното момче. Месеци наред на драго сърце му дава безплатни уроци по хармония, пиано и теория на музиката. Приятно изненадан от уменията на своя ученик, Пипков настойчиво му препоръчва да продължи музикалното си образование в специализирано училище в Букурещ. Притиснат от оскъдицата, 15-годишният Георги, подкрепен от своя вуйчо, събира кураж и потегля за северната ни съседка.
Принуден да живее и учи при трудно поносими битови условия, младият българин скоро се нарежда сред най-обнадеждаващите възпитаници на музикалното школо. Учителят му по цугтромбон пръв усеща мизерията на талантливия си ученик и успява да го уреди като оркестрант в Букурещката опера. Ненадейното внезапно влошаване на отношенията между Румъния и България осуетява завършването на образованието му там. Румънските власти предприемат незабавно екстрадиране на всички български ученици и студенти. За оставането на Георги се застъпват енергично всичките му преподаватели и главният диригент на Букурещката опера Валони - авторитетен италиански оперен диригент. Но напразно. Оказал се в безпомощност да спаси своя надарен оркестрант, Валони го съветва бащински, даже му ходатайства, макар и при още по-оскъдни условия, да замине за Италия. И Георги Атанасов тръгва. Там, в град Пезаро, учи композиция при световно известния композитор Пиетро Маскани.
Младият пловдивчанин, с цената на много лишения и гладуване, успява да завърши с отличие престижния италиански лицей и получава титлата "Маестро". С нея той ще остане завинаги в историята на родната музикална култура.
На Ботуша оценяват високо изключителните творчески възможности и му предлагат да остане там - предричат му блестяща професионална реализация като рядко музикално дарование.
Но и най-ласкавите похвали и примамливи предложения не са в състояние да заглушат в сърцето на младежа възрожденската му обич към роден край и родина. Вече 20-годишен, през 1932 г. се завръща и още с пристигането си е грабнат в Пловдивския военен духов оркестър, където отбива редовната си военна служба. Само година по-късно е назначен за капелмайстор в Карлово, но не се задържа дълго и се озовава отново в Пловдив. Името му скоро започва да се произнася с уважение в музикалните среди. Не закъсняват поканите за работа в София, където италианският възпитаник е назначен за капелмайстор на Царския симфоничен оркестър.
С установяването му в столицата започва и внушителният му професионален път, но той никога не скъсва връзката с провинцията и родния край. Под вдъхновеното му перо се раждат оперите "Борислав", "Гергана", "Запустялата воденица", "Цвета" "Македонска кървава сватба", "Косара", "Алцек". С тези оригинални творби Атанасов поставя солидните основи на българското оперно изкуство. Паралелно с това той не остава чужд и към музикалното възпитание на малките си почитатели. Своята голяма обич към децата той излива в забележителните си оперети "Волният учител", "Самодивско изворче", "Златното момиче", "Малкият герой", "Моралисти". Освен това е автор и на любими маршове и други творби.
Житейският и творческият път на Маестро Георги Атанасов е дълбоко свързан с Пазарджик и Пазарджишко. Неведнъж е посещавал града на Константин Величков, изнасял е концерти, гостувал е на близки, приятели, съмишленици. Радвал се е на сърдечно гостоприемство.
Увековечен е с паметник, открит през 1943 г. И днес можем да оставим цвете там и да си спомним за Маестрото. И за думите на проф. Асен Златаров: "Маестро Атанасов беше народен човек. Той не мереше с високомерие нито своите оркестранти, нито колеги, нито познайници, а имаше за всички протегната ръка и блага усмивка."