Верка Сидерова стана на 95!
/ брой: 100
Народната певица Верка Сидерова - "Славеят на Добруджа", стана на 95! Животът ѝ е свързан с песните на този край, обичани и слушани винаги с вълнение. Прочетох на един дъх нейната книга за живота ѝ - "Лале ли си", по заглавието на вечната и емблематична песен. Книгата е преведена и на английски със заглавие "The Flower of Bulgaria".
Как минават дните ѝ сега, когато е пенсионер? Не, не седи без работа! Домакинята винаги има какво да прави, а тя е и майка, и баба. Чете, обича стихове и... медицинска литература. Искала е да учи за лекарка, но рано остава без майка, а бащата - руснак от Бесарабия, нямал възможност да я издържа. На 28 години е бил, когато трактор минава през него, окуцява, но продължава да работи. Бил е най-добрият машинист на селскостопански машини в Добруджа. Имал е златни ръце и златно сърце. Заради майсторлъка и честността му млади и стари се обръщали към него с "бай Сидоре".
Трудолюбието си Верка Сидерова наследява от родителите си, от родния си край. Говори топло за земляците си: "Те винаги са били най-щастливи, когато работят! Всички българи трябва да знаят, че Добруджа ражда житото ни, но още и царевица, и слънчоглед, и най-вкусния боб. Плодородна е земята добруджанска, но тя иска обич и работни ръце. Прекланям се пред трудолюбието на добруджанци!"
Верка завършва началното си образование в училище на румънски език (сложна и тъжна е съдбата на Добруджа!). После завършва класическа гимназия в Добрич, където учи латински, старогръцки, а италианският й се отдава толкова много, че сетне превежда на Филип Кутев в Италия, а Драган Тенев я хвали заради познанията ѝ. След това учи и френски, и английски. Езиците са ѝ били от полза при пътуванията на ансамбъла по света. Но тя се прекланя пред нашия звучен и красив български език. И сега декламира цялото стихотворение на Вазов за езика ни свещен, защото "то е най-скъпото ни завещание от народния ни поет. Грехота е да не си знаем езика, да не го пазим, да го задръстваме с чуждици! Защо казваме "пикник", като си имаме нашата хубава дума "излет"?!"
Всички в рода им са красиви и дълголетни. Макар че времената са били други и в семейството си нямали дори радио, Верка живее с песните на баба си и майка си, които се пеят в нейния гласовит род. "Голямо беше кълбото от песни, които моите роднини пееха, и от тях аз ги научих и цял живот ги пея. Баба ми Елена е виновна да стана певица, тя ми даде хляба в ръцете!"
Верка признава, че песните за нея са всичко. Не може без тях. Те са в душата ѝ. Тя изживява песента - вижда картина, чува музиката, изплува текстът. "И когато съм най-кахърна, най-угрижена, пак идва при мене песента!"
Днес най-много я боли, че животът у нас стана труден и тъжен, че има безработица и бедност. Боледува за Русия, за промененото отношение към нея. Обича Тютчев и декламира неговото стихотворение: "Умом Россию не понять... В Россию можно только верить!"
Верка продължава с изповедта си: "Ние от Ансамбъла за народни песни на Филип Кутев, в който аз бях 30 години, бяхме като апостоли на нашето народно творчество. Уважаваха ни, признаваха ни. Това признание още го чувствам. За моята 85-а годишнина получих орден "Стара планина" II степен, имам много награди, но най ме топли това, че още ме търсят за съвети младите певци. Помагам на всеки, който ме е потърсил. Цял живот бях безпартийна, но с леви убеждения. След пожара на Партийния дом моят брат Васил даде пари за възстановяването му. А беше възрастен, с една саката ръка. Станах член на БСП! Много искам партията да оправдае доверието ми - моето и на тези, които строиха България, а сега са унизени и с малки пенсии."
Верка Сидерова е обиколила с ансамбъла 29 страни и е разнасяла славата на златния ни фолклор. Сподели с мен най-съкровените си желания: "И сега ми се пее! Искам завинаги да остана в Добруджа, където са мама, тате и близките ми хора! А като замлъкна съвсем, да ми сложат едно пиленце с отворена човка, та да ми пее! Знам, че и тревите, и цветята над мен пак ще пеят!"