Памет
Титан на националното Възраждане
Гениалният поет и революционер Христо Ботев стана знаме на всички поколения след него
/ брой: 105
"Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..."
Щерю НАУМОВ, Варна
Христо Ботев е един от най-високите върхове, безспорен титан на нашето национално възраждане. Епохата, в която се роди, бори и геройски загина, извая в него всичко с разточителна щедрост, въздигайки го до пример за всички поколения след него.
Преминавайки в легиона на безсмъртните, едва 28-годишен, той ни завеща крупно поетично и идейно наследство, неповторим революционен подвиг. Затова Ботев завинаги ще блести на хоризонта на нашата история. Завинаги ще бъде неделима частица от духовния свят, гордостта и идеалите на всеки българин.
Христо Ботев се оформя като революционер под влиянието на социално-икономическите условия в поробена България по времето след Кримската война. Това е период, през който под гнета на жестокото насилие и робство, на безправие и произвол, характерни за разлагащия се феодализъм на Османската империя, бързо назряваха условията и се развиваха идейните оръжия на българската национална революция. Отрано закърмен с патоса на борбата, върху оформянето на неговия борчески мироглед силно влияние оказват идеите на руските революционни демократи Чернишевски, Добролюбов, Херцен и др.
Безспорна роля изиграва и неспокойната, изключително будна българска емиграция в Румъния, чийто верен изразител и пламенен вдъхновител става той самият. Нашата национална революция имаше своите водачи и преди Ботев. Но той съумя да съчетае и да развие у себе си всичко най-ценно като мисъл и практика, което вече бяха дали светлите умове на народа ни: Паисий и Раковски, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Каравелов и Левски.
Ботев е не само сърдечен другар и съратник на Апостола, но и талантлив продължител на неговата революционна линия. Той издигна българската революционна мисъл на по-висок етап и я изпълни с ново общочовешко съдържание.
За Христо Ботев смелата, непримирима народна революция е не само единствен изход за политическото ликвидиране на османския деспотизъм, за освобождението на българина от "иго нечуто в историята на никой народ", но и радикален преврат,
"триумфална врата" към светлото бъдеще
за всеки народ, "особено за нашия, който има минало, няма настояще, а има само едно бъдеще и бъдеще светло, защото с другите славяни той ще има що да каже на света..."
За да се осигури това бъдеще обаче, политическата борба трябва да прерасне в социална революция, която ще освободи угнетените и поробени народни маси от прогнилия феодален строй. От тази мирогледна позиция блика възторгът на Христо Ботев към историческото дело на Парижката комуна. Приветствайки я със "Символ-верую на българската комуна", с което разкрива дълбоката си вяра в идеите на комунизма, убеждението си, че само "единний комунистически ред на обществото ще спаси всички народи от тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство".
Чистият патриотизъм на Ботев е органически свързан с неговия интернационализъм. Той последователно отстоява позицията си, че "само разумният и братски съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човешкия род и само този съюз е в състояние да въдвори истински свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо..."
Всеотдайната му революционна и публицистична дейност бързо утвърждават безспорния авторитет на Ботев сред нашата емиграция и го превръщат в един от най-бележитите идейни ръководители и вдъхновители на националната революция.
Вярвайки безрезервно в крайната победа на народната борба, когато Родината е обхваната от пламъците на Априлската епопея, Ботев повежда своята чета от Гюргево, за да стигне по окървавените пътеки на поробената българска земя до връх Вола. Да докаже завинаги, че е с еднаква сила способен да воюва срещу тирана -
с перо, реч и оръжие в ръка
А перото на Ботев е перо на неоспорим гений. Тръпката на голямата, неповторима поезия ни докосва, чуем ли неговия стих. Поетичното му творчество е създадено за удивителен кратък период - за по-малко от девет години, но то остава недостижим връх в нашата поезия и изходна точка за днешната и утрешна литература. Творчеството на Христо Ботев се е оформило предимно под влиянието на тягостната робска действителност на народа ни и носи в себе си велик исторически опит.
Вживявайки се напълно в болките и историческите въжделения на народа си, чувствайки дълбоко поетичното наследство на Раковски и Чинтулов, П.Р. Славейков и Каравелов, той стои над всички тях със силата на революционното си проникновение, с героично-историческия смисъл на образите, които създава, с прозрението си за единството на националната и социална борба.
Като фокус поезията на Христо Ботев събира в себе си всички най-положителни тенденции на предосвобожденската ни литература и същевременно надраства и доминира над всичко познато. Основните идеи на Ботевата поезия са наши, български, пропити с националния ни дух, но същевременно те имат световно значение.
Творчеството му надхвърля революционно-патриотичното светоусещане на неговите предшественици и се извисява като социално-философско, героично възприемане на света. За пръв път поезията на Ботев за свобода придоби общочовешки смисъл. Основният девиз на неговата лирика е: само когато народът и човечеството се развиват исторически свободно, само тогава и
личността ще намери своята свобода
и ще задоволи своето духовно желание.
Тези идеи са в диханието на Ботевата поезия. Те го водят към неговата голяма мечта за освобождението на народите от всякакъв гнет и насилие. Характерни са редовете на едно от писмата му, в което разглежда двете дилеми, пред които в крайна сметка се изправя човек - между дребното, безлично еснафско съществувание и пълната всеотдайност към идеала: "В продължение на осем години аз видях всички наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големи работи се вършат с малки хора... Наистина ние всички сме не празни с велики идеи, но ти, Ботев, ако си пигмей, то слез от тия кукли и се потопи в калта на нищожеството, ако си гигант, то възседни своята идея, тъй както Александър е възседнал Буцефал..." Ето истинските мащаби на неговото поетично и революционно дръзновение, ето истинските измерения на неговия идеен свят.
Изкачил се на този връх, Христо Ботев стана знаме на всички поколения след него. Безсмъртните му революционни идеи преминаха през огнените слова на нашите антифашисти. Слова, с които да бъдат завинаги вградени всеотдайните им революционни дела по-късно в борбата срещу монархофашизма и капитализма, за изграждането и процъфтяването на нашето общество.
С Ботевите песни на уста, с неговите стихове се бореха и умираха хилядите знайни и незнайни народни синове и дъщери. Неговото поетично творчество намери достойно продължение при Христо Смирненски и Никола Вапцаров, при всички достойни представители на народната интелигенция.
Затова днес и навеки народът ни ще се прекланя пред неговия подвиг. Ще черпи сили и вдъхновение от всичко, което Христо Ботев ни завеща!
Символ-верую на българската комуна!
Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро.
И в единний комунистически ред на обществото, спасител на сички народи от вековни тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство.
И в светия животворящ дух на разума, укрепляющ сърцата и душите на сички хора за сполуката и тържеството на комунизма чрез революция.
И в единното и неделимо отечество на сички хора и обща собственост върху сички имоти.
Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото.
Чакам събужданието на народите и бъдащий комунистически строй на целия свят.