Тежко и горко на внуците ни

4 октомври 1957 г. По-възрастните читатели  си спомнят тази дата, когато се сбъдна поредната мечта на човечеството. Няма как да бъде забравена - от нея започва летоброенето на Космическата ера! Съветският съюз изстреля "Спутник 1" - първия изкуствен спътник на Земята. Не искаха да повярват в това САЩ, които неочаквано за тях бяха изпреварени. Как и защо са били изпреварени? На този въпрос агентите на ЦРУ дали компетентен отговор, в който между многото фактори и причини било записано: "Системата на образованието в училищата и институтите на СССР десетки години не е променяна, учебниците по математика и физика, както и сборниците със задачи към тях десетки години само се преиздават".
Журналистическите ми задължения в началото на 80-те години ме направиха пряк свидетел на поредното преустройство на образованието в България - професионална подготовка и изграждане на учебно-производствени комплекси (УПК), ЕСПУ - единно средно политехническо училище. За най-малките ученици от I-III клас бе създадена проблемна група в образованието - ПГО, която подготви и издаде специален експериментален буквар за шестгодишни, както и учебници. Запазил съм в библиотеката си Буквара (от няколко книги), за който и днес могат да мечтаят нашите внуци! Вижте само съставителите/автори: Валери Петров, Георги Ангушев, Тодор Бояджиев, Марко Ганчев, Владко Мурдаров, Благовест Сендов, Розалина Новачкова, Боян Пенков, Николай Спасов и Мирослав Янакиев; художниците: Доньо Донев, Иван Марков, Текла Алексиева, Олга Паскалева и Богдан Бенев.
 Имам и една Читанка за III клас на общообразователните трудово-политехнически училища, издание на "Народна просвета" от 1964 г. в тираж 125 000 екземпляра! В нея художествените творби са подредени в осем раздела: Труд и наука, По земята, Растения и животни в нашето стопанство, Здраве и радост, Приказки и басни, Из миналото на нашия народ, Свобода, дружба, мир и Социалистическо строителство. Автори/съставители са Лъчезар Станчев, Петър Проданов, Ана Бонева и Камен Калчев. Не ми е известно дали след "контрареволюцията" през 1989 г. не е включен в някой учебник бай Йосиф Петров, който в едно интервю в началото на т.нар. "преход" тръбеше, че е дошло времето му децата да го четат и наизустяват!
Имам и една Литература за Х клас на единното средно политехническо училище. (1986, "Народна просвета", II издание в тираж 82 000 екземпляра). Нейни автори са Милена Цанева, Ефрем Каранфилов, Тончо Жечев, Светлозар Игов, Стефан Коларов, Иван Цветков и Севелина Гьорова; редактори - Симеон Султанов и Иван Попиванов. Ще спестя възхищението си от текстовете на авторите, всички са за българските писатели-класици, някои от които днешните мишки и плъхове в Министерството на образованието и науката са изхвърлили от учебните програми или настояват от произведенията им да се изучават само "подходящи" глави или откъси...
Може би няма да се съгласите с мен, но през последните 25 години оглупяването в България е повсеместно. Колко и какви убийствени експерименти в образованието бяха извършени! Да ги изброявам ли. От страниците на многотиражни всекидневници идиоти дори тръбят "децата ни да не пишат на ръка, ръкописно"! Капак на всички бъркотии е новоприетият училищен закон и трите нови стандарта за учебния план, за общообразователната подготовка и за учебниците. За първолаците от догодина бил предвиден нов предмет "Технологии и предприемачество". Ето ви върха на безумието на чиновниците. Директор на училище в София ни успокоява от страниците на един вестник: "Класиците ще останат, но с малко произведения". Интересно, вместо класиците кои "писатели" ще изучават децата и внуците ни? Защо отпадна стихотворението "Родна реч" на Иван Вазов, защо бе спряно списанието "Родна реч" за учениците от гимназиите?
Според новия закон по един предмет вече ще може да има неограничен брой учебници, а не три, както досега. Министърът дори тези дни обяви конкурса за тях. Той щял да одобрява всички проекти на учебници, учебни комплекти и познавателни книжки, които отговарят на съответния държавен образователен стандарт. Държавата ще плаща само за един учебник за учениците от I до VII клас, избран от училището. Експерти в дирекциите и отделите на МОН и инспекторатите по образованието ще благославят труда на безброй авторски колективи. В съкратени срокове новите учебници за I и V клас трябвало да бъдат одобрени до август 2016 г.
А според учени срокът за създаването на качествен учебник е минимум две години! Проучване на фондация "Пайдея" твърди, че едва 24% от учениците успявали да се справят самостоятелно с учебниците си без допълнителна помощ. Само на 14% от учениците учебниците били интересни. А утре с "фабрично" нароени и ударно произведени учебници какви ли ще бъдат процентите? Либерализацията в образованието - всеки да пише и всеки да продава, ще превърне училището на битпазар. За родители, чиито деца няма да стъпват в училище, а ще се подготвят чрез т.нар. домашно образование, се предлагат книжки от сорта на "Самоучител по литература" от Стамена Димова - три книги в няколко издания, преработвани и допълвани през последното десетилетие. Тях можете да намерите по сергиите на битпазара в София и сами да ги оцените - аз не съм бил учител, нито литературен критик.
Що се отнася до т.нар. нови технологии, които улеснявали образователния процес, ми се иска да цитирам отново оня директор от София - преподавател по биология, който реши съдбата на класиците ни: "Внедряването във всеки учебен час на новите технологии, използване на интерактивни подходи, в които ученикът да е основно действащо лице, включването на екипни групи, в които екипите дебатират и предлагат различни начини за разрешаване на съответния проблем, откриването на грешки от ученик на ученик. Това са нещата, които са доста по-разчупени и които могат да събудят интерес у децата". Светна ли ви пред очите, многоуважаеми читатели, видяхте ли "нещата", които ще накарат учениците да се влюбят в училището, да не се разделят от учебниците и книгите?
За поети като Йосиф Петров и днешните постмодернисти, които горят от желание да се видят в Буквари и Читанки, както и за т.нар. експерти от МОН ще цитирам Алеко Константинов, който в статията си за "Поема на злото" (1889) от Стоян Михайловски му прави следната бележчица: "В предисловието на поемата г. Михайловски моли учителите, издателите и съставителите на български христоматии да си служат с обнародвания текст - този е едничкият верен и точен... Тия на вид незначителни думици в устата на Байрона, Хюго, Гьоте, Пушкина би били твърде естествени, а за г. Михайловски се явяват малко преждевременни, не само защото той не е успял да обае дотолкова читающата публика, щото произведенията му да се разграбват в стотини верни и неверни списъци, но и затова, защото самите читатели не са имали възможност още да развият в себе си такава ревност към художествените произведения, щото с жадност да налитат към тях".