Политическите пируети на Ердоган

Че Ердоган е майстор на блъфирането и често "обръща палачинката", за да балансира между геополитическите играчи, е отдавна известно. Все пак е начело на властта в Турция вече 18 години! Понякога му се получава, друг път се "връща с празни ръце", както писа "Вашингтон пост" във връзка с посещението му в Брюксел след последната среща с Путин /13-та по ред/ в Москва. В руската столица бе принуден да преглътне нова демаркационна линия в северната сирийска провиния Идлиб, където териториите, завзети при военна операция на сирийската армия на Асад, (подкрепена от руски самолети и ирански милиции по суша), останаха под контрола на Дамаск. Но поне запази присъствие в района на Идлиб и дори турски военни сили ще контролират заедно с руснаци ключова магистрала като М4. С подписаното примирие Анкара се задължава отново, не само да контролира съвместно  магистралата, но и да се справи на терен с действащите в района терористични организации. Да ги обезоръжи и изтласка. Друг въпрос е къде и какво бъдеще им се предвижда от различните играчи в Сирия. Турция така се "справя" с поети ангажименти по споразумението от Москва, че джихадистите организират жив щит от цивилни лица, чрез заплахи и заплащане, замеряния с камъни към контролиращите войници, вдигат във въздуха мост по М4, където минава руски конвой с бронирани машини "Тигър" и турски  конвой с "Тайфун". Дори разполагат палатки с цивилни граждани по пътя. Според турските медии това са действия на най-голямата и силна в Идлиб терористична организация "Хайет Тахрир ел-Шам", свързвана с "Ал Кайда" и известна като бивша "Ан Нусра". До края на 2019 г тази групировка контролираше близо 90% от Идлиб, но бе изтласкана от съвместните операции на Дамаск и съюзниците му в региона. 

Ходовете с Русия

Тези дни ситуацията се нагнети и от факта, че терористи около М4 са убили 2 турски войници и за първи път Анкара бе принудена да съобщи, че това е дело не на легитимната сирийска армия, а на действащи групировки. Тези джихадисти трябва да бъдат разоръжени от Турция. И точно това е проблем - не се получава.

Москва от своя страна не спестява информации, че Турция не успява да изпълни поети задължения и съобщава, че единственият руски военен кореспондент, който предава от терена на Идлиб, е заплашван с убийство и е обявена награда от джихадистите за главата му в размер на 150 000 дол. Доста по-малко, отколкото се обещаваше от САЩ за главите на лидерите на "Ал Кайда", но достатъчно, за да се създава чувство на страх. В такава ситуация държавният секретар Помпео обвинява Русия за убийството на "десетки турски войници в Идлиб от руски сили" и обещава, за пореден път напоследък, подкрепа за "нашия стратегически съюзник Турция". Да, ама в Анкара все по-често се чуват гласове, че "Анкара гледа положително на договорка с Дамаск", защото "това е пътят за приключване на конфликта в Сирия и запазване на водеща роля на Турция при възстановяването на държавата на Асад". Редица турски наблюдатели признават, че "след Москва има промяна в отношението към Сирия". За пример се сочи, че "преди все се казваше режима, а сега това се омекоти, независимо че веднага Турция не може да се откаже от някои навици". Дали има наистина положителна промяна или е пореден опит за блъфиране? 

Така, както на връщане от Брюксел Ердоган направи изявление относно находищата на петрол в Сирия "където САЩ са настанили ПКК и YPG", организации на турските и сирийски кюрди. Още в Москва турският президент бил предложил на "уважаемия Путин находищата в Камъшль да се използват за възстановяване на Сирия" т. e. да  се отнемат от ПКК и YPG. Камъшль и Дел ин-Зор са петролни терени в Сирия, около които са настанени американски сили, но според Ердоган "ние ще се заемем с предприемаческа дейност, а Русия с финансова помощ, за да изправим на крака Сирия". Бил получил отговор "може да стане". 

След дни Ердоган реши да напомни на Москва, че "не приема категорично анексията на Крим от Русия" и "ще се бори за запазване исконните права на кримските татари". Няма съмнение, че от една страна, Ердоган се стреми да има своята сфера на влияние и присъствие в Сирия като не оспорва влиянието и ролята на Москва, а от друга да използва тази ситуация, за да изнесе вътрешното напрежение в страната си навън. Още повече, че ще има контрол върху решаването на т.н. кюрдски въпрос на територията на Сирия, което е в пряка връзка със ситуацията в самата Турция с нейните близо 20 млн кюрди, които се водят турски граждани. 

В същото време Ердоган реши, че може да ангажира и ЕС с Идлиб. Разбира се, не с пряка военна намеса, а като упражни натиск върху Русия по познатия начин със санкциите, за да отстъпи в преговорния процес в полза на Анкара. Скритата цел бе да привлече Брюксел в плановете за финансиране на плана му за изграждане на селища в зони за сигурност по турско-сирийската граница, в които да бъдат върнати бежанците. Разбира се, че те ще бъдат под турско влияние и управление чрез подкрепяни задкулисно марионетни организации и "лица за влияние". Защо не и с пряко присъствие, ако не завинаги, поне за неопределено време. Затова бе и т.н. изнудване на Европа чрез отварянето на турската граница и изпращането на мигранти към Гърция, старият-нов противник, който хем е член на ЕС, хем и съюзник в НАТО. "Вашингтон пост" писа, че "в задънената улица, в която се оказа, Ердоган получи обратен резултат, защото в Брюксел не се получи общо решение по въпроса", което е отглас на водена от Ердоган "политика на настройване на Москва срещу Запада и обратно".

"Опасна игра", казват зад Океана, но предупреждават в свой си стил, че "Путин не е надежден партньор". Защото в Анкара някои считат, че изход има само чрез съгласувана с Русия политика по отношение на Сирия. 

И не само. От Либия също се връщат ковчези с турски войници, които са били ликвидирани при операции на армията на ген. Халифа Хафтар, подкрепян и от Москва в битките му обединяване на Либия под собствен контрол и за завладяване на столицата Триполи (подкрепяна от Анкара). Ако ген. Хафтар спечели, Русия може да има своя военна база и в Либия, както и достъп до петрола на страната. Турция от своя страна ще загуби възможност за съществена роля при разработване на газовите находища в Източното Средиземноморие около Кипър и Крит, което е един от споровете с Гърция и ЕС като цяло. 

Надлъгването с Брюксел

Именно въпросът с новия поток мигранти към Гърция и Европа, който Анкара съзнателно насочи към тази си граница и започналата инфовойна с Атина, бе в основата на проведената телеконференция между Ердоган, германската канцлерка Ангела Меркел, френския президент Еманюел Макрон и британския премиер Борис Джонсън. След като в Брюксел лидерите на ЕС не дадоха задоволителен за Ердоган отговор на исканията му относно споразумението за бежанците от 2016 и изплащането на обещаните 6 млрд евро, претенциите му към митническия режим, отпадането на визите за турските граждани и преговорния процес с Брюксел за членство в Съюза, той реши да води преки преговори с водещите лидери на Европа. Кризата с корона-вируса е наложило провеждане на телеконференция, която е проведена в резиденция "Вехдетин" в Истанбул и е протекла в рамките на 1.15 часа. Медии пишат, че "съществува недоверие между Турция и ЕС", което се засилило след изпращането на мигранти към Гърция. В ничията земя все още има около 10 000 мигранти от Афганистан, Пакистан, Ирак и дори Африка. Сирийците по-скоро се броят на пръсти. Анкара настоява "ЕС да поеме част от тежестта" и твърди, че Брюксел не изпълнява задълженията си по споразумението за бежанците. Най-вече за финансовото им обезпечаване и визите. Това е глътката въздух, от която се нуждае Ердоган за пред турското общество, което търси път към Европа, страда от икономическа криза и не разбира битките в Сирия и Либия. Европейските пари според Ердоган отивали предимно към "НПО-та, контролирани от Сорос, а Анкара е похарчила $40 млрд за издръжка на бежанците". Кратките информации за тази среща акцентират, че "има сближаване по въпроса за хуманитарната помощ за бежанците от Идлиб", но при условието "Анкара да спре изселването на хора, а ЕС да подобри мерките за уреждане на бежанците". Каквото и да значи това. Сигурно е само, че е имало натиск Ердоган да спре да изпраща мигранти, а не бежанци от Сирия, които не трябвало да "излизат извън съоръженията". До споразумение има още време, приоритетите са други. 

Откъде ли Анкара ще намери пари срещу коронавируса?

Точно тези приоритети, по ирония на съдбата, са в полза на Ердоган. Нахлуването на корона-вирусът и в Турция дава възможност Ердоган да обяви мерки и да демонстрира такава загриженост за турските граждани, която осигурява стабилност на управлението и пренасочва недоволството от незавидното положение на турската икономика. Президентът отчете навлизането на света в нова епоха, похвали се с мобилизация на всички възможности на държавата в борбата с пандемията,  обяви мерки за "запазване живота и бъдещето на нашите хора", порица Запада, че не се грижи за гражданите си, защото е предал държавните служби на частния сектор и така е лишил страните си от възможност за "оказване на базови социални услуги". В ситуация на пореден спад на турската лира до 6.5 за долар и 7.08 за евро, отчетената за 2019 г безработица от 13.7% и в земеделието над 16%, Ердоган казва, че турската борса е загубила "само 17%" заради вируса, докато по света борсите са със загуби над 20%. "Капъль чарши" няма да се затваря, а само ще се дезинфекцира, но ще се затворят над 149 000 заведения, барове, стадиони и дори няма да има петъчни общи молитви в джамиите. Като начало първо в Истанбул и Анкара, а после в цяла Турция ще се раздават маски и одеколон на всички над 65 години, но за самотните хора по-добре е да се погрижат близки и съседи. Ще се увеличат лекарите в старческите домове, ще се подкрепят турските авиолинии и сектор туризъм, ще се увеличи с 1 год срока за погасяване на взети кредити и най-вече ще се приеме пакет от икономически мерки, наречен "Щит за икономическо бъдеще", в който ще има 100 млрд лири за решаване на вирусната криза. Другото са мерки за намаляване на данъци, срокове за плащания, увеличаване на гаранционния фонд за кредитиране, промени в жилищното кредитиране, което облекчава по-бедните турци, определяне размера на най-ниската пенсия, която става 1500 лири т.е. 500 лв и т.н. 

Нормално е опозицията да реагира и най-впечатляващо е изказване на независимия  депутат Ерхан Уста от Самсун, който заяви, че през 2019 г Турция е завършила с "невиждан бюджетен дефицит" и "няма как да се намерят 100 млрд лири", за да се осъществи заявената подкрепа за гражданите.  Редица икономисти задават въпрос "от къде ще дойде източникът за този пакет", когато данъците се отлагат, а разходите растат. Подчертава се, че бюджетът и без това е в дефицит и се пита "дали "Иш банкасъ" ще финансира този пакет от 100 млрд за корона вируса?" Има се предвид, че в тази банка се съхраняват 28.9% от акциите на Ататюрк, които се представляват от опозиционната Народно-републиканска партия, известна като кемалистка. Твърди се, че сега комисия, ръководена от управляващата Партия на справедливостта и развитието, подготвя проект, с който тези акции да бъдат прехвърлени за управление от министерство на финансите. Само 5%, както е по волята на Ататюрк, ще се заделят за турското езиково и турското историческо дружество. Въпросът е "тези пари за корона-вируса ли ще отидат". Да, корона вирусът и в Турция е основна тема и целият живот днес се върти около този световен проблем.  

Развъдник на тероризма

Едва в бъдеще ще остане за изясняване какво ще стане в Идлиб и коя всъщност е "нашата групировка там,", която Анкара трябва  да продължи да подкрепя. Защото едно е да се каже, че "Хайет Тахрир ел-Шам" има 15 000 бойци, че в структурите й работят още хиляди цивилни служители, да се подчертава, че групировката е създадена през 2011 г и се управлява от Ебу Мухамед Колани, изпратен от Ирак и в пряка връзка с "Ал Кайда", друго е да се прокламира на висок глас, че тази групировка е категорично против процеса Астана и само на думи е скъсала с "Ал Кайда". Мина под названието "Ел Нусра", а под крилото на "Ислямска държава" обедини и други по-малки терористични групировки в страната на Асад. Целта е да се обяви власт на шериата в Сирия и да се отхвърли светското начало. През 2017 г. тази терористична групировка нанесе в Идлиб  поражение върху друга групировка "Ахрар ес Шам", бързо се разшири като прие в структурите си къде доброволно, къде насила други терористи и зае главната роля в Идлиб. Там действат и "Тюркистан ислям партиси", съставена от джихадисти от уйгурските райони в Китай,  "Хурас ет- Дин", директно управлявана от Ал Кайда, "Еджнат ел-Кавказ", "Кетаиб ел-Фетх", "Енсарудин Джепхеси", "Джемаати Енсарудин" и др, всички с връзки с Ал Кайда, наброяващи около 6-7 хил души. Следват организации като "Фронт за национално освобождение" и "Свободна сирийска армия". Според турски медии голяма част от тези организации получават средства от страните от Залива и от намиращата се под контрола на ЦРУ  структура за координация на военните операции. Групировките често се обединяват и дори бе обявено, че е създадено временно преходно сирийско правителство начело с Абдурахман Мустафа. В тези структури има още няколко организации като "Бригадите на Султан Мурат", "Бригадите на Хамза" и др. Те са с дейност в Идлиб и се твърди, че са около 60 000. Според Анадолската агенция умерената опозиция в Сирия наброява 70 000, но повечето наблюдатели са убедени че тези цифри са надути, за да се подчертава, че умерената опозиция е повече от джихадистите. 

А тези джихадисти трябва да бъдат разоръжени от Турция. И точно това е проблем, защото не се получава. Дали Москва ще съумее да привлече сирийските кюрди към преговори с Дамаск, дали Ердоган ще склони наистина да "обърне палачинката" и спрямо легитимното правителство на президента Асад, дали терористите ще се слеят с умерената опозиция и ще имат роля в следвоенна Сирия, дали страните от Залива ще се включат във възстановяването на тази страна, след като участваха във взривяването й са все въпроси, които ще се активират след справяне с пандемичната криза. В Сирия се оказва, че няма заболели от корона-вирус. Поне така твърдят някои в Анкара.