Наричахме го Болшевик

Само оня, който не е бил на морския бряг в Бургас, само той не е видял в далечината острова, който преди наричахме Болшевик. В ясни слънчеви дни от терасата на Морската градина погледът стига до него. А вечер сред десетките светлини на корабите, чакащи в залива, се откроява маякът му... От стръмния морски бряг към острова е отправил взор превърналият го в легенда и сам той легенда Теохар Бакърджиев (1895-1938). 

Хиляди туристи и летовници по Южното Черноморие отделят от времето си по един ден, за да стъпят на скалистия остров. Бургазлии разказват, че Фердинанд искал да построи на острова дворец по подобие на замъка край езерото Лаго Маджоре, ала искането му било отхвърлено от общинарите и островчето останало пусто, тъй като животът в манастира угаснал напълно в началото на XX век.

Остров Света Анастасия - така се е казвало до Девети септември 1944 г. това парче българска земя. Името му иде от името на манастира, най-ранни писмени сведения за който намираме в "Месемврийската кондика" (1580 г.). В кондиката се казва, че в далечното минало на острова е имало манастир, който бил владение на Месемврия (Несебър). Историците все още не могат да потвърдят, че островът е бил обитаван преди изграждането на манастира, макар при археологически разкопки да са открити фрагменти от римска керамика от първите векове на нашата ера. Не са достатъчно доказателство и амфорите от ранното средновековие (V-VI в.). В пределите на славянобългарската държава островът е включен през 812 г., след разгрома на византийските войски при Месемврия от хан Крум.

Можем да приемем, че от XVI в. насам на острова човекът трайно се е заселил. Турският пътешественик Евлия Челеби, който през 1656 г. минал през Бургаския край, като описва пътуването си за Месемврия и споменава малките островчета край Созопол, отбелязва: "В едно от тези островчета, именно Света Анастасия, има богат манастир, в който един път през годината се събират много християни и празнуват".

От далечното минало на Света Анастасия има още много интересни подробности. В "Месемврийската кондика" четем, че по време на Руско-турските войни през ХVIII и ХIХ век островът е бил превърнат от поробителя в артилерийска крепост. Във войната от 1828-1829 г. командващият Руския черноморски флот контраадмирал Кумани направил успешен десант на острова - пленил турския гарнизон и взел значителни количества муниции. Преди време археолози и водолази откриха на морското дъно около острова веществено доказателство - бронзово оръдие (ХVII-ХIХ век). Днес то е изложено в музея на Бургас. 

Три са годините, които свързват историята на острова с историята на комунистическата ни партия: 1923-а, 1925-а и 1941-а. През 1923 г., в годините на масовия народен героизъм, на острова са заточени 132 септемврийци, между които и 4 жени. Две години по-късно - по време на априлските зверства в Белия терор от 1925 г., островът отново е превърнат в затвор. За втори път в манастирските килии е затворен секретарят на окръжния комитет на партията в Бургас Теохар Бакърджиев. С него са още 90 политически затворници... И нека антикомунистите да престанат да тръбят, че преди Девети септември в България не е имало концентрационни лагери за политически затворници!

Още от първите дни на заточението Теохар Бакърджиев решава с неколцина комунисти да организира бунт на острова и през Турция да избягат в страната на съветите. Трудностите са били неимоверни, но волята им за борба - желязна! Юлските дни и нощи са изпълнени с напрежение. Планът за освобождаването напредвал - броят на съзаклятниците достигнал 43... Литературно-музикални и театрални вечеринки приспиват охраната. Прокурорът на Пловдивския военно-полеви съд вече си е казал думата за затворниците: 26 смъртни присъди! Връчени са обвинителните актове. На 29 юли, в неделята, било последното свиждане на политзатворниците с близките им, а на 3 август е насрочено делото.

Теохар Бакърджиев решава бунтът да се вдигне след свиждането, привечер. Всичко е премислено: кои ще превземат караулното помещение и фара, кои ще обезоръжат часовоите и началника на охраната... Ето че времето на традиционната вечеринка идва, а част от "артистите" не се явяват на сцената. И когато хорът запява, гласът на Теохар Бакърджиев прекъсва песента: "Аууу..." Сигналът за бунта е даден! Бунтовниците действат светкавично и островът е в ръцете на комунистите. Ръководителят на бунта се обръща към политзатворниците: "Другари! Наскоро фашистката власт ще ни устрои процес. На много от нас искат да вземат главите. Затова ръководството на партийната организация подготви днешния бунт. Ще бягаме в Турция, а от там - при нашите братя в Съветска Русия. Ония от вас, които желаят да напуснат острова и чувстват сили да издържат на предстоящите изпитания, нека се присъденият към нас. Бягството ще бъде трудно и съпроводено с много изпитания..."

До късно през нощта с две лодки бегълците се прехвърлят на брега в местността Чукалята и потъват в странджанските гори. Зове ги свободата.

За трети път - през лятото на 1941-а, островът е превърнат в затвор, по-точно в концентрационен лагер. Заточени са 63 изтъкнати комунисти от цялата страна. Фашистите ги подлагат на нечовешки физически и психически тормоз, искат да сломят волята им за борба, ала не успяват. Изплашени от нарастващата въоръжена съпротива и от недоволството сред народа, те преместват заточениците от острова в концентрационните лагери "Гонда вода" в Асеновградско и Еникьой  ("Кръсто поле"), Ксантийско. Иначе е можело да се повтори историята с бунта и бягството на 43-мата през 1925 г...

Още през 1945 г. остров Света Анастасия бе преименуван на Болшевик. Някогашните сгради на манастира бяха реставрирани, превърнати в музеен комплекс. Неговото име само подсказваше съдбата на острова - съдба, свързана с подвизите на смелите комунисти и комсомолци, с историята на борбата против капитализма и фашизма. Всяка година в деня на бягството на 43-мата комунисти и комсомолци - 29 юли, бургаската общественост организираше многолюден събор и плувни състезания от острова до отсрещния бряг - мястото, където са дебаркирали народните борци (разстоянието е 1840 метра).