Народен календар
Кои светци ни пазят от пожар, гръм и градушка
Празници и обичаи през юни, когато Слънцето започва да се върти за зима
/ брой: 121
Последните пролетни празници в народния календар са посветени на светците-градушкари св. апостоли Вартоломей и Варнава - 11 юни, и св. пророк Елисей - 14 юни. През тези дни според народа "Слънцето започва да се върти за зима", а "истинското му обръщане" ставало тъкмо призори на Еньовден. И светците апостоли Петър и Павел се тачат за предпазване от пожари, от гръм и градушка. Петровден се чества на 29 юни. Петър и Павел - ученици на Христос, се възприемат като братя, от които Петър е по-малкият. Той бил разпънат на кръст през 67 г. от император Нерон. В иконографията св. Петър се изобразява като старец в бели одежди, който държи ключовете на райските порти и определя коя душа е праведна и коя не е...
На Еньовден в Момина църква
Денят 24 юни християнската църква посвещава на раждането на най-близкия до Христос в каноническата йерархия светец - Йоан Кръстител. Историческите данни, с които науката разполага, и преди всичко сведенията от "Синодикът на цар Борил" говорят недвусмислено, че през ХІІІ век Еньовден е бил празнуван в България с необикновена жизненост и с масови веселия, които напомняли най-спонтанните празници на човешката радост.
През последните три века обаче, много от характерните игри и обичаи на празника постепенно са изчезнали, тъй като са преследвани и анатемосвани от официалната църква. От средата на ХХ век Еньовден се празнува само в селищата на Източна България и някои части на Родопите. Запазил съм спомена на журналиста Рахо Комфорти, който по време на една командировка в село Момина църква, Ямболско, за пръв път видял и почувствал магията на празника.
- Беше хубав летен ден - започна разказа си Рахо. - Преспах у добри хора, които вечерта преди лягане ми рекоха: "Утре при нас е празник. Еньовден му викаме. Трябва да се става рано..." Пожелах и мене да събудят.
В една от къщите на селото се събрали всички моми да "направят" Еньовата буля, разказа ми тогава Рахо. Облекли малко дете в дълга мъжка риза и червена дреха кавак, на краката - бели чорапи. Една мома, "още не либена", изнесла детето на двора на раменете си, а другарките й запели песента "Ой, слънце, слънчице".
След като "шествието" обиколило три пъти двора, стопанката пръснала жива жар преди момите да понесат Еньовата буля от единия до другия край на селото. При преминаването на реката всички се спрели и запели песента "Свалете буля да си почине". На единия бряг застанали четири моми и на другия бряг - още толкова. Внимателно свалили Еньовата буля, така че тя да не стъпи на земята, а само върху краката на момите. Една от тях започнала да пръска с вода от реката Еньовата буля и да я пита: "Сита ли си?", а тя не отговаряла, само клатела утвърдително глава. Тогава всички присъстващи завикали: "Да е сита годината!"
На Дебелата кория се събрало цялото село. Момите открили лицето на детето, за да погледне нашир и надлъж и с погледа си да благослови земята - догодина да даде голям берекет. Запели една след друга песните, а хорото ставало все по-голямо. После гайди, кавали и тъпани засвирили на пехливанлък - еньовски борби... А момите запели песента "Който е честит, честит..." - пеели и предричали късмета на ергените:
Голяма нива, честом купните;
на стол да седи, пари да брои;
пълни игреци, вакли ягненца;
на трън да седи, пчела да рои;
маненка нива, честом крайците;
лиси биволе в равните ниви;
в нова къща - млада невяста;
млада невяста - малко детенце...
По залез слънце, след последното хоро, някои от стопаните отишли да спят по нивите, а на сутринта започнали да жънат.
Еньовден е и празник на тревите и уханните билки. Навсякъде из България той е известен и като "Еньо Бильобер" или "Свети Иван Бильобер". В миналото на този ден, още по тъмно, преди да пеят първи петли, млади и стари жени са излизали по поляните край селото да събират лековити билки за зимата. Обичай било призори след беритбата да се окъпят в реката - своеобразно "очистване", да минат под венец от еньовски цветя, държан от две моми, за да се освободят окончателно от болести и магии.
В Украйна и Белорусия наричат празника "Свети Иван Купало". Вярвали са, че през нощта срещу Еньовден, за по-малко от час, цъфти горската папрат. Щастливи били да открият мимолетния цъфтеж, да откъснат "разковничето", за да си осигурят вълшебната му сила, която щяла да удовлетвори всичките им съкровени желания...
Предсказания за времето
-Какъвто е юни, такъв ще е декември.
- Ако на Еньовден овчарското куче лежи свито на кълбо, зимата ще е много студена; ако кучето е проснато - зимата ще е мека.
- Духа ли вятър на Петровден, по Коледа ще вали сняг.
Пеперуда
Дъждът е онази вода, която облаците пият от морето. Бог праща дъжда. Той е дар божий. Когато пък стане голямо наводнение, народът смята, че това е божие наказание.
Щом настъпеше дълга суша в родното ми село Острец, Ловешка област, свещеникът служеше молебен за дъжд на някоя могила, а момите правеха "Пеперуда" - четем в сборника "Фолклор под Марагидик" от проф. Куйо Куев (1909-1991), записки от 30-те години на миналия век.
Момата, определена за "пеперуда", избираха да е изтърсак - "да се изтърси, кай дъждът". Покриваха я с бъзълак, така щото да не може да се познае. Ако някой поиска да види коя е, тя бяга и се крие, защото види ли я, няма да вали дъжд. Така приготвена, "пеперудата" ходи от махала на махала, от къща на къща. Момите, които вървят с нея, викат: "Дъ съ блъгуслуви пипирудътъ и дъ съ пулей с вудицъ, да спусни Госпут русицъ". После пеят:
- Дай ми, Боже, дай ми
ситйън дребйън дъждиц,
дъ съ руди прусце,
прусце и пъпурцъ,
и бялъ пшиницъ,
зъ дребни дичицъ.
В това време стопанката полива с вода "пеперудата", която се върти насам-натам, за да се отърси от водата, и я дарява.