Христо Кърпачев - 80 години безсмъртие

Христо Борисов, председател на ОС на БАС-Ловеч

На 23 май 1943 година в местността Байовото на Сливешките ливади край Ловеч, в неравна битка на трима срещу 300, загива легендарният командир на Народна бойна дружина (НБД) "Чавдар" Христо Иванов Кърпачев. Командирът на ХI-та военно-оперативна зона на НОВА Борис Копчев, Христо Кърпачев и Дочо Шипков имат среща там с 14 войника-курсанти от самолетната фабрика в Ловеч, които заедно с оръжието си трябвало да се присъединят към "Чавдар". След няколко часа чакане и неочаквана среща с пастира Мехмед Ибов, който ги предава на полицията, тримата командири на зоната и НБД "Чавдар" са обградени от многобройна потеря, войска и полиция. 

Бавно, изтегляйки се към гората, тримата се опитват да излязат от обръча. Почти на края на поляната Кърпачев е ранен на няколко места. "Ранен" е и верният му картечен пистолет "Шпагин", с който държи на разстояние глутницата. Другарите му се опитват да го изтеглят до гората-закрилница, но той, умирайки, им заповядва да го оставят и продължат борбата. 

Копчев и Шипков се подчиняват и изпълняват завета на бойния си другар, като разгръщат съпротивата срещу фашизма в Ловешко до победния 9 септември.                                                      

Христо Кърпачев отдава живота си за победата на най-светлия човешки идеал за свобода, равенство и братство, както това правят други двама велики мъже - Христос и Левски. Едно неволно сравнение показва един, по своему извървян път към великата Голгота, изминат с много вяра, себеотдаване и жертвоготовност, пример за хиляди техни следовници. Пътят на Христо Кърпачев започва от село Юруклери, Ловешко, за да го преименуват по-късно на името на славния му син съселяните му след народната победа. И за да отстояват името му, въпреки неистовите напъни на новоизпечени демократи. 

Христо е роден на 24 юли 1911 г., като трето дете на Иван и Вата Кърпачеви. Бащата изкарва шест години по бойните полета и в тежък плен и когато се връща в селото си, синът му Христо е вече воловарче. Така сред болките и усилията съзрява малкият Христо, както много бедняшки деца. Учи в родното си село, а от 1922 г. в Крушунската прогимназия, където дружи с младежи и ученици комсомолци.

За завършване на пълно средно образование Кърпачев постъпва през 1926 г. в Ловешкото смесено педагогическо училище. Интересува се от поезия, литература, философия, политика и музика- свири на цигулка-задължителен предмет и държавен изпит за учителска правоспособност. За него Христо Ботев е забележителен пример на поет и революционер и под негова влияние прави първите си стихотворни опити. В Ловеч попада под благотворното влияние на Апостола и негови последователи като ремсовия ръководител Марко Иванов.

През лятото на 1930 г. Христо получава свидетелство за зрелост и правоспособност за начален учител. Назначен е за учител в софийското село Церецел, а децата бързо го обикват, защото се срещат с голямата му любов към самите тях. Избран е за член на читалищното настоятелство и общински съветник. 

През пролетта на 1931 г. е повикан в казармата - в ШЗО в Радомир, която завършва след седем месеца и е произведен в кандидат-подофицер. За добра и усърдна служба на 3 декември 1932 г. е произведен в звание подофицер, а малко по-късно във фелдфебел и е изпратен да доизслужи срока на военната си служба в 8-ми пехотен полк във Варна. 

Там е назначен за командир на 3-ти взвод от 6-та рота. Придобива командирски умения и изгражда качества на военен, които ще прояви в бъдещата си революционна дейност. Като ремсист получава поръчение да привлича към младежката организация кадри с военно образование и подготовка. Подслушан и издаден е неговият разговор с офицер за левите идеи, за човешки права и свободи, за което получава несъразмерно голямо наказание - 12,5 години строг тъмничен затвор, лишаване от политически права и глоба в размер 275 хиляди лева. Уволнен е от войската на 30 август 1933 г. и влиза в затвора само на 22 години. 

Затворът обаче ще се окаже неговият "Университет", защото по тайни канали се внася литература и Кърпачев учи философия, история на БКП и КПСС, журналистика, руски, френски и есперанто. Жаждата да пише стихове, които отразяват душевния му мир, в затворническата реалност става насъщна необходимост. Пише още статии, сатира, художествена публицистика. Стихотворенията са около 40, а изнесените по нелегален канал се губят, затова съкилийникът му Васил Босев от Троян, предлага и укриват в туби от паста за зъби и на двойното дъно на тоалетна кутия новите стихове, когато ги преместват в Сливенския затвор. 

Така те достигат до нас и Българският антифашистки съюз - Ловеч и Историческия музей от града на люляците, толкова обичан от Христо Кърпачев, ги издадоха във фототипно издание по повод 100-годишнината от рождението на поета. 

Кърпачев е амнистиран и освободен от затвора на 9 март 1940 година. Избран е за член на Околийското ръководство на БРП/к/, а скоро след това и за негов секретар. Заема се с организаторска дейност сред партийните и младежки организации в Ловешка околия. Като апостол обикаля, разяснява, убеждава и успява да възобнови, активизира и масовизира дейността на много от тях. Умело съчетава легалните с нелегалните форми на работа. От юни 1940 г. до април 1941 г. е разпространител на книги към АД "Българска книжнина", а от 12 юни 1941 г. е инспектор в Ловеч при застрахователно дружество "Български феникс"- София.                                                                                                                                  За Кърпачев и делото му заслужава да се разказва много и често. Голямата обич към майка му го караше да страда. Това той ярко изразява в своето "Майчино писмо":                                                      

Любимо чедо,

синко мой, 

здравей!

От стара майка

приеми привет.

Години вече

мили синко,

от как дома

не се завръщаш,

да те погали

майчина ръка.

Да те целуне

майчина уста.                                                                                             

Много от тезите и мислите на Христо Кърпачев и днес звучат актуално: "Нашата сила е в нашата организация", "Искам да се боря за България. И да ме убият, аз ще живея между народа, който ме роди, той няма да умре", "Бъдещето на страната, животът на нашите деца и на самите нас е в собствените ни ръце". Един истински син на своя народ.