Хоби прави история

Знаете ли, че сиртаки всъщност не е гръцки народен танц, а танц, измислен специално за филма "Зобра Гъркът"? Музиката е на големия гръцки композитор Микис Теодоракис, създадена за лентата, чиято премиера е през 1964 г. Едва ли някой, гледал "Зорба Гъркът", може да забрави финалната сцена, когато младият англичанин Бейзъл (Алън Бейтс) казва на Зорба (Антъни Куин): "Научи ме да танцувам." След този филм сиртакито се превръща в символ на Гърция, а романът на Никос Казандзакис "Алексис Зорбас" става световен бестселър, чете се с интерес и днес от младите хора.
А дали може някой да забрави епизода от "Никога в неделя", в който красивата и независима проститутка Иля (Мелина Меркури) поставя плочата на малкия грамофон върху леглото си и запява с топъл глас "Децата на Пирея"?
Е, ако нечии спомени са поизбледнели, Музеят на киното в Солун може да ги опресни по възможно най-магичния начин. И не само това - в състояние е на своите 1100 кв. м да преобърне на 180 градуса представите за гръцкото кино на средностатистическия и неизкушен от големия екран зрител. Самият музей се помещава в една от сградите на кея на солунското пристанище (недалеч от площад "Аристотел"), строена около 1910 г. От началото на 70-те години на ХХ в. тези бивши индустриални сгради стават собственост на гръцкото министерство на културата. Официално е открит през 1997 г., когато Солун е културна столица на Европа, а идеята за създаването му идва от предстоящата 100-годишнина от началото на киноизкуството на Балканите, обяснява млад музеен работник, щом му показвам журналистическата си карта. Освен изложбените зали тук има огромен киноархив, който може да бъде прожектиран, библиотека със специализирана литература, малка кръгла кинозала, зала за семинари. "Нали знаете, че Солунският филмов фестивал навърши 50 години през 2009-а?", казва гидът ми, докато ме съпровожда към експозиционните зали и обяснява как точно трябва да се движа, за да следвам хода на историята на гръцката кинематография.    
Пътешествието из гръцката история през "очите" на гръцкото кино следва "пътя" на филмова лента, а през всичките 6 зали посетителят е съпровождан от гласа на малкия Такис Манакис. Вероятно затова моят гид на два пъти ме попита дали съм разбрала как точно да вървя през експозиционните зали. Във всички салони сензорни екрани помагат на посетителя да се "докосне" до стари вестници, филмови кадри, коментари, човешките истории на създателите и творците на гръцкото кино.
В първата - номер 7, е киноразказът за братята Янаки и Милтон Манакис. Тук може да се види и първият филм, сниман на Балканите от братята през 1905 г. Главната героиня в него е 114-годишната им баба Деспина, която преде вълна в с. Авдела, (тогава в Османската империя, днес в Гърция), родното място на Манакис, както и кадри от посещението на султан Мехмед V в Битоля, на сръбския крал Петър I и на гръцкия крал Константин. Все филми, снимани от братята. След завършване на образованието си големият брат Янаки работи като учител и едновременно отваря фотоателие в Янина. Там идва и Милтон. През 1905 г. преместват ателието си в Битоля. Янаки е пътешественик. Тръгва за Париж, минава през Виена, отбива се в Лондон. Именно там вижда за пръв път кинопрожекция. Предприемчивият фотограф купува Камера 300 тип Биоскоп. Именно на нея е кръстен и най-старият фестивал за операторско майсторство в Битоля - "Златна камера 300". С това си увлечение братята влизат в историята на Седмото изкуство.  
Всъщност в ранните години на киното братята, загърбили националните и етническите междуособици, са пътували из целия Балкански полуостров и са снимали обикновени хора, занаятчии. Този мотив е използван във филма на режисьора Тео Ангелопулос, който е и сценарист на "Погледът на Одисей". В зала номер 7 на музея се въртят откъси от лентата с Харви Кайтел.
Тук може да се видят дори уникалните кадри, заснети единствено от камерата на братя Манакис от погребението на убития през 1911 г. гръцки гревенски митрополит Емилианос Лазаридис.
Следващата зала - номер 6, е събрала първите осъзнати стъпки на гръцкото кино. Тук научаваме, че точно преди 100 години гърците започват да правят късометражни комедии - когато нямото кино навлиза в живота и културата на Европа и на Америка. В повечето от гръцките неми филми играе и режисьорът им Спирос Димитракопулос. В тази зала са подредени някои от първите гръцки киноплакати. Тук става ясно, че комедийната лента от 1920 г. "Вилар в женската баня" е първият гръцки най-касов филм. Сякаш с него започват и уверените стъпки на гръцкото кино. Любопитно е, че първите нудистки сцени в европейското кино са именно в гръцки ленти от края на 20-те години на ХХ в. 
Когато мрачният период на германската окупация и на гражданската война в Гърция приключват, идеологическите и естетическите конфликти в гръцкото кино изплуват на повърхността. От една страна, се появяват комедии, които се опитват до прогонят мъката и страданието на гръцкия народ, а от друга - филми, които се борят с болката на гърците чрез "хомеопатични" методи, като показват мизерията на другите. За това ново гръцко кино разказват експонатите в зала номер 5. В нея и в следващата - номер 4, са събрани малка част от звездните мигове на гръцкото кино от 50-те и 60-те години на ХХ в., наричани от специалистите Златните години на гръцкото кино. Тук може да се видят незабравими откъси от "Никога в неделя", "Зорба Гъркът", "Млади Афродити" и от множество филми на режисьорите Алекос Сакелариос, Никос Кундурос, Йоргос Дзавелас, Михалис Какоянис (филмът му от 1962 г. "Електра" с Ирене Папас, "Зорба Гъркът" с Антъни Куин, "Стела", в който изгрява звездата на Мелина Меркури, наричана и до днес Гръцката забележителност номер 2 след Партенона)...
В двете малки зали човек може да остане в захлас поне по 45 минути. Тук са съхранени и костюми от филмите, снимани през споменатия период - времето на мнозина именити сценаристи и режисьори. Сред тях е и Жул Дасен (бащата на певеца Жо Дасен), който заедно с незабравимата Мелина Меркури (по-късно и негова съпруга) изстрелват гръцкото кино в нова орбита, пълна с кинозвезди. Освен в "Никога в неделя", където една от водещите роли играе и самият Жул, Мелина играе във "Федра", "Топкапи", "Женски вик" (1978) и др.   
Гръцкото кино обаче не е само комедия или мелодрама. Кадри от документални филми ни връщат към времето на военната хунта в южната ни съседка. Почти легендарни са думите на Мелина Меркури "Не ходете в Гърция. Не подкрепяйте с парите си един терористичен режим", излъчени по NBC. По време на хунтата през 1967 г. е издаден специален декрет, с който музиката на Теодоракис е забранена не само за изпълнение, но и за слушане. Документални кадри от началото на 1973 г., когато започва бунтът на студентите от Атинския технически университет, кадри от ноември с.г., когато е началото на рухването на диктатурата... Както и кадри от връчването на Ленинската награда за мир през 1982 г. на Микис Теодоракис.    
След падането на хунтата и възстановяването на демокрацията, началото на 70-те години поставя пред нови предизвикателства гръцкото кино. Започват да се появяват по световните кинофестивали имена като Тео Ангелопулос, Пантелис Вулгарис, който през 1972 г. режисира "Годежът на Анна", а в наши дни направи поредния си триумф с "Булки", Костас Аристопулос (като режисьор на "Голгота" от 1973 г... От зала номер 3 започва сякаш най-новият живот на гръцкото кино. Какво представлява то, какви са внушенията и посланията му, кои са върховете му - всичко това е в специализираните списания, част от чиито корици може да бъдат видени тук.
Зала номер 2 "разказва" за гръцкото кино на днешния ден, когато голяма част от него заживява своеобразен живот благодарение на телевизията и модерните технологии. В тази зала посетителят е единственият пред и зад камерата.
Пътешествието в музея завършва с около 12-15-минутна 3-измерна прожекция, която Такис Манакис разказва как създава сценарий...