Един процент сигурност за децата

"Излез от пясъка, мръсно е", "Не лапай фаса", "Не влизай в тревата, кучетата я посещават", "Слез от катерушката, опасна е", "Не тичай, има стъкла по асфалта" и още, и още забрани чуват ежечасно и всекидневно българските деца от родителите си, докато са навън. "Като че ли всичко, което правя, е грешно и лошо", мислят си малчуганите. "Моето дете явно иска само да ме ядосва", категорични са майките им. Така без нужда и заради недоразумения двете поколение влизат в постоянни вражди. Виновни обаче не са те, а липсата на чисти и безопасни места за разходка на децата у нас. Банално, но факт - докато не ти се случи случката, не ти прави впечатление и неправдата. Така докато не станеш родител, не забелязваш, че децата или няма изобщо къде да играят, или го правят на неподходящи места.
Преброяване показва, че само в София има около 1600 детски площадки. За последно те обаче са проверени не от Столичната община, а от една чужда организация - английската "РоСПА", клон на Кралското дружество за предотвратяване на злополуки. Нейните експерти документират стърчащи болтове, ръждясали пързалки, опасни катерушки и всякакви други непосредствени рискове за малчуганите. Нищожен процент от градинките - около 1%, са безопасни за игра. И те обикновено са в центъра на града. 
Ключовите думи, с които се асоциират градинките в повечето квартали на големи градове у нас, са

опасност, мръсотия, скука и кучета

Цяло чудо е, че всеки ден няма сигнал за сериозни наранявания на деца по опасните градинки, споделят майките. Масово единствените оцелели катерушки са тежките метални тръбни конструкции отпреди 20 години, които са крайно неподходящи за игра особено от малки деца, показва проверка на ДУМА. Вместо да изкушават малчуганите да се правят на алпинисти, металните недоразумения трябваше отавна да се отстранят от контролните институции. Така поне може да се открие свободно място, където децата да тичат. Новите пързалки и люлки в София обаче са твърде малко, за да покрият нуждите на подрастващите. Някои от тях, поставени преди 4-5 години, вече са неизползваеми. Защото все пак децата, и без да са хулиганчета, чупят, докато играят, и на катерушките им е нужна поддръжка. Практиката обаче е, щом общината си свърши работата и постави веднъж конструкцията на детската площадка, повече да не се интересува от нея.
С другия проблем - мръсотията, всички са свикнали, така или иначе, тя е повсеместна и едва ли е изненада, че присъства и на детските площадки. Опаковки от лакомства, мокри кърпички, найлонови пликчета обичайно се разнасят от вятъра и се заплитат в клоните на дърветата. Не може да не се признае, че тук вина носят и децата, и родителите. Фасовете и люспите от семки са резултат от безотговорността на майки и татковци, а подопечните им с интерес копират действията им.
Разбира се, интерес буди въпросът защо детските площадки не се почистват от служителите на чистотата, както това се прави по спирките и тротоарите. Не е ли по-важно да е чисто там, където са децата, а не където са възрастните?
Скуката е третото понятие, което рядко е на дневен ред по отношение на подрастващите. Дори една чиста градинка с няколко пейки и без опасни катерушки не е достатъчна за игрите на малко дете. Забравя се, че на него му е нужно разнообразие - да се люлее, катери, пързаля и т.н. Средно 5-6 часа прекарва навън през топлите сезони един малчуган и е невъзможно да му се обясни, че трябва да му е интересно само на предлаганото празно пространство всеки ден сутрин и вечер в продължение на месеци.
Ровенето в пясъчниците е най-безопасната игра през лятото. Ако има пясък изобщо. Затова често децата бъркат в лопатки направо в пръстта. В най-добрия вариант активен татко е докарал два чувала с "ценната" суровина и е бурно адмириран от малчуганите. Тук обаче възниква нов въпрос - 10 или 60 процента е рискът вместо пясък в лопатката да попаднат кучешки нечистотии. Те са причината много майки изобщо да не допускат децата си до пясъчниците и така да ги изолират от една традиционна и разнообразна игра.

Алтернативите - училищни дворове и тротоари

Щастливци са онези родители, които имат близък парк на разположение за разходки. В тях поне има повече атракциони и свободно пространство, което е малко по-добре поддържано от тесните междублокови градинки. Не всички квартали обаче разполагат с паркове и алтернатива за жителите им са училищните дворове. Много майки са принудени да организират забавления за децата си по пустите асфалтови настилки, тъй като там опасностите са поне по-малки.
Единствената свежест в сивата картина на детското всекидневие извън дома вкарват малките площадки, изградени от частни фирми като дарение и с рекламна цел. Те обикновено са поддържани и са обезопасени със специална настилка. Площадките обаче не са много, ограничени са в малки пространства и не стигат за всички желаещи. Накрая остава вариантът с тротоарите - детето тича, диша мръсния въздух от автомобилни газове, уморява се и бързо заспива блажено следобед за майчина радост.
В изключително редки случаи строителите на нови блокове предвиждат минимална част от пространството пред входа за пързалка, люлка и пясъчник. Случва се в големи жилищни комплекси да се изградят повече интересни атракциони, подходящи за игра. В тях обаче "външните" посетители са нежелани.
В повечето случаи обаче стротелите си спестяват този нерентабилен разход. По-изгодно е да се отдели място за паркоместа и гаражи, въпреки че голяма част от тях така и не се закупуват и стоят празни. Но така е по-лесно, все пак децата растат, бързо ще преминат възрастта на игрите и ще забравят, че не е имало къде да се забавляват.
Явно и местната власт разчита на това.

Платено забавление

Играта срещу заплащане става все по-модна сред младите майки с малки деца. Вариантите за платеното забавление са два - детски клубове и заведения с кътове за игра. Не е рядка практиката едно кафене да се издържа само защото повече от половината му посетители са родители с деца. За да се държат далеч от фалита, собствениците на заведенията и ресторантите естествено поддържат по-високи цени.
Детските клубове са другата добре разработена пазарна ниша, която успешно се възползва от безизходицата на родителите. Срещу 4 или 5 лева на час детето свободно може да тича, да се катери или просто да играе тихо в някой ъгъл на залите.

Снимки Мариета Томова