Черна страница, белязана с много кръв и героизъм

Веселина ГРУЕВА

Навършиха се 81 години от вероломното нападение на Хитлерова Германия над Съветския съюз. 22 юни 1941 година е една от най-съдбовните дати в историята на човечеството. Започва Отечествената война на Съветския съюз, която на следващия ден Сталин нарича Велика. Поставя се началото и на антихитлеристката коалиция.
Съдбовно зазвучава "Вставай, страна огромная!". И огромната съветска страна се вдигна на смъртен бой 1418 дни и нощи. Близо 27 милиона са убитите, цели градове и села са напълно разрушени, милиони майки и вдовици са с черни забрадки, милиони са осиротелите деца. А в същото време всички народи на бившия Съветски съюз, сплотени и единни, показват нечуван исторически и нравствен героизъм, изумителна сила на духа, желязна твърдост, огромна всеотдайност и саможертва в името на Родината.
И на 9 май 1945 година се развя знамето на победата не само за Съветския съюз, но и за народите на Европа.
Войната свърши. Започваше мирът.
Достоен принос за победата има и българската антифашистка Съпротива. Само два дни след нападението на Хитлерова Германия - на 24 юни 1941 г., Политбюро на ЦК на БКП (тогава БРП) взема историческото решение за възприемане на курс на въоръжена борба против фашистките окупатори и монархофашистката диктатура. Задачата е "да се сплотява всичко честно, всичко човечно, всичко антифашистко в страната и да се вдигне на борба срещу германските фашисти и техните български слуги и съучастници". Тактическата максима е "който помага на СССР във войната, той е наш съюзник, без разлика на партийна и социална принадлежност".

Въоръжените форми на борба

заемат главно място в новия курс на партията, а сред тях - организирането на партизанското движение за водене на бойни партизански действия. Излизат първите партизани в Балкана, създават се чети и отряди, формират се нови партизански единици, а в градовете - бойни групи. Постепенно партизанското движение става основно в курса на въоръжената борба, добива голям размах и силно нараства през пролетта на 1942 г. Провеждат се смели нападателни акции, които създават несигурност за хитлеристките войски в България; саботажни и други действия, за да не може да функционират нормално инфраструктурата и икономиката на нашата страна, предоставени в услуга на Германия с присъединяването на България на 1 март 1941 г. към Тристранният пакт на Германия, Италия и Япония; провежда се и конкретна работа с войниците и офицерите в казармите; засилва се политико-пропагандната дейност сред населението. Започват редовните си предавания и двете радиостанции - "Христо Ботев" и "Народен глас".
Бойните партизански действия оказват силно морално въздействие върху българския народ, повишават неговата подкрепа, готовността и активност за борба. В съпротивителното движение се вливат по-широки кръгове от антифашистката общественост.
В средата на 1942 г. се създава Отечественият фронт - коалиция на патриотичните и демократични структури в България. Програмата на Отечествения фронт, оповестена на 17 юли 1942 г., включва и излизане на България от Тристранния пакт, сътрудничество със Съветския съюз, Великобритания и Съединените щати, с вече формиралата се Атлантическа коалиция.
Главната задача е "да се смъкне фашистката власт и да се формира правителство, опиращо се на доверието на народа".

Историческите победи на Червената армия

при Сталинград (Волгоград) и Курск през 1943 г. и все по-успешните действия на съюзниците от антихитлеристката коалиция на всички фронтове стимулират българската Съпротива. През март и април 1943 г. в България е създадена единна Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА), която координира и организира действията на партизанските отряди и бойните групи, мотивирани и от програмата на Отечествения фронт. Страната е разделена на дванадесет въстанически оперативни зони (ВОЗ).
Българската партизанска армия се радва на нарастваща всенародна подкрепа. Тя е призната и от съюзническите войски като въоръжена сила и те я включват в своите стратегически планове.
Фашистката власт в България, в усилията си да се справи с разрастващото се партизанско движение, проявява нечувана жестокост: за убит или предаден партизанин се изплаща награда, извършват се публични екзекуции, ятаци и помагачи се разстрелват на място, домовете им се опожаряват, близките им се интернират. Не се спират и пред убийства на деца. Хиляди партизани, ятаци и помагачи загиват в борбата, десетки хиляди антифашисти преминават през затворите и концлагерите. Трагизъм и величие на подвига бележат равносметката на тази борба.

Антифашистката Съпротива

включва и участието на Българската армия в заключителния етап на Втората световна война - от септември 1944 г. до май 1945 г. След победата на Девети септември 1944 г., новото отечественофронтовско правителство на България изпраща своята армия, в която са включени и много участници в Съпротивата, и доброволци, да се бие на бойното поле, като част от Червената армия, под ръководството на щаба на Трети украински фронт, командван от маршал Фьодор Иванович Толбухин.
Паметни остават в историята боевете и удържаните победи при Ниш, Страцин, Стражин, Крива паланка, Дравската епопея. Българите проявяват изключителен героизъм и, по думите на маршал Бирюзов, "желязна дисциплина". Стимулира ги вярата, че проливат кръвта си за една справедлива общочовешка кауза и за бъдещето на България. Показаха и защитиха антифашисткия характер на българското общество и неговата борба срещу пронацисткото управление на България. Убитите във войната са 8337, безследно изчезнали - 9155, ранени - 22 958.
Българската антифашистка Съпротива има свое достойно място в европейската и световна антифашистка съпротива. Това по достойнство е оценено и на Парижката мирна конференция от 1945 г. и България запазва предвоенните си граници.

След промените през 1989 г.

в годините на т.нар. демокрация, станахме свидетели на жестоко настъпление срещу истината за Великата отечествена война и антифашисткото движение в България.
България е единствената страна в Европа и света, в която държавното ръководство не признава, че е имало фашизъм и антифашистка борба. Фалшифицира се и се пренаписва историята, пренаписват се учебници, подменят се исторически факти, охулват се участниците в Съпротивата, разрушават се братски могили, премахват се паметници и паметни плочи, преименуват се улици и площади, поругават се гробове.
Управляващата десница реабилитира виновниците за участието на България на страната на хитлерофашистката коалиция, отмени присъдите на Народния съд, обяви партизаните за терористи, за престъпници. Участниците в антифашистката Съпротива не са признати за ветерани от Втората световна война. Осъждат се на забрава.
Младото поколение, родено и израснало след 1989 г., не може да знае историческата истина за антифашистката борба у нас и в Европа, както и за саможертвата на тези мъже и жени, младежи и девойки, които не пожалиха сили и младост за една свободна, независима, демократична България.
Българският антифашистки съюз, партиите и организациите от лявото пространство работят системно и отговорно срещу надигащия се фашизъм и няма да спрат да разкриват истината за този исторически период.