Делнични и празнични мисли

Сутрин рано, като се събудя, протягам ръка и още полусънен пускам радиото, което кротко чака до мен. Понякога засвирва музика, която ме изпълва с радостно вълнение, а друг път казват по нещо, което ме ядосва.
Какво ме радва и какво ме ядосва? Защото наистина една песен може да ти повиши настроението, както и да те ядоса - достатъчен е един пример: музиката, пред която се слага частицата "фолк", а повече прилича на чуждестранни маанета.
Радват ме съобщения за положителни (все има още, колкото и малко да са те) или неутрални (аполитични) неща - например "какво ще бъде времето" през даден период. Слава богу, то не се командва от правителството на Бойко Борисов! А съобщенията за всекидневието ни все по-рядко ме карат да се усмихвам - или предизвикват иронични усмивки, или направо ме ядосват...
Ядосва ме например прекаленото повтаряне на религиозните информации. Кой ден на кой светия е наречен! Сякаш в тази вече продадена на поповете държава няма хора, които искат да слушат музика или неутрални новини (колкото и тревожни да са те често)! Какво ме интересува мене, атеиста, например на кой светец е наречен даден ден или какви пости започват точно от утре! Който иска, нека си пости - било заради някой светия, било за да си поддържа линията!
Това запопване на националните ни радио и телевизия не е оправдано в една държава, където вярването в Исус Христос не е задължително. Има хора, които се кланят на Мохамед, други на други господовци, но мен, атеиста, техните вярвания не ме засягат... Те, поповете (и владиците, разбира се) искат да наложат вероучението и в училищата, но засега без успех.
Църквите са отворени за всички ни и който иска, да си пали там свещичките! И аз съм го правил, не отричам. От уважение към вярващите, когато вляза в някой храм с историческо значение, пък и обикновен да е. Религията е направила толкова много за съхраняване на националното ни съзнание през турското робство, че би било нахалство това да се отрича!
Но да се превръщат радиото и телевизията в християнски църкви не съм съгласен. Това го възприемам като част от запопването на гражданското ни общество. Тогава мюсюлмани и хора, кланящи се на други светци и икони, би трябвало да протестират!
Виж, музиката е друго нещо. Веднъж в Прага, беше по Великден, часове стоях и слушах в църквата "Свети Вит" изпълнения на религиозна музика. А че тя е религиозна, не личи. Но така е написана, че те пленява... Пленява дори мене, който влиза в църкви само за да разгледа чудесните им картини и пластики! И от уважение към религиите и вярващите. Това уважение е израз и на положителното ми отношение и любопитството ми към вярващите в когото и да било!
Споменах по-горе и радиото. По него за щастие се изпълняват (пускат се технически издържани записи) и много запазили стойността и въздействието си естрадни песни. Техни автори (на текстовете и на музиката им) са наши талантливи поети и композитори. Вие ги знаете. Но при изпълненията на песните им техните имена не се споменават дори. За сметка на певците-изпълнители, които трупат популярност на гърба на измислячите на песните, които пеят.
Заедно с чудесни поети като Евтим Евтимов, Павел Матев, Петър Караангов, Калин Донков, Георги Константинов и други - нека ме извинят, че не ги споменавам! - много хубави текстове са написали и неизвестни със свои стихотворения автори като Богомил Гудев например. А има и други...
Като слушах техните песни една ранна утрин, се запитах защо точно те са останали в съзнанието ни, а други не са. Явно има нещо магическо в тях, в създаването им! И случайно да е, едва ли ще навреди някому и какво пречи да се казват имената на поети и композитори, които са ги измислили! Аз не съм между въпросните измислячи. Затова най-спокойно пиша тези думи.