Бежански деца сричат "Аз съм българче"

Цветелина Манова

Дете на бежанци от Ирак проговори български само за десет дни, като преди това не е знаело и дума на езика ни. "Чудото" стана на лагер, организиран от Българския червен кръст край Старосел. Детето е в България само от месец със семейството си, а може вече да обясни от какво има нужда на български.

Абдула на 8 години от Ирак

пък рецитира "Аз съм българче" на Иван Вазов на прекрасен литературен, а не разговорен български. Той е в нашата страна със семейството си от 1 година, а причината е, че са християни. Има и сестра на 6 години, която също говори добре езика ни. И макар Абдула да разказа, че много харесва България и има много добри приятели тук, той иска да се върне в Ирак. При тамошните си приятели. Иначе ходи на училище и любимият му предмет е математиката.
 Наред с всички положителни отговори получилите мечтания статут бежанци признават, че трудно се адаптират към средата, трудно намират квалифицирана и добре платена работа, децата им не посещават училище, сочат няколко изследвания на тема бежанци. Децата естествено и те преживяват по своему промените в бита и начина на живот. Едно от момченцата в лагера рецитира стихотворението "Синигер", почти непознато за никого. Но думите в него се забиваха в съзнанието на всички, които го слушаха -

"трябва да вярвам, трябва да издържа"

Българското общество трябва да види проблема, да не си затваря очите и да повярва, че тези хора имат нужда от нас, твърдят специалисти в тази среда. Средно по хиляда човека търсят закрила в България за година, казват от Агенцията за бежанците, а децата се увеличават.
 Те имат нужда от помощ, когато идват. Трябва да усетят любов и подкрепа, която определено им дават Мая Топалова и Жени Кръстева. Двета млади дами, експерти в бежанско-мигрантската служба на БЧК, се занимаваха с организирането на летния лагер. Той се провежда за 12-а поредна година. Тази година бе в местността Бяло Камъне край Старосел. Имаше 32 деца от Ирак, Афганистан, Палестина и Сирия. 30 от щастливците са деца на бежанци, които в по-голямата част от времето си в България са били в Агенцията по бежанците.

Само 14 от тези деца са със статут

в България. Като малката красавица Уали и брат й Георги получиха така желаната закрила, докато бяха в лагера с приятелите си.
12-годишната Уали е сред чужденците, които искат да останат в България. Тя също говори прекрасен български, а за да ни покаже колко много обича нашата страна, изпя една народна песен. Уали има братче на 7 месеца, казва се Георги, който е роден в страната ни.
Другите 2 дечица са българчета от социалнослаби семейства. Те помагат много на децата от бежански семейства. Деца с деца играят, затова и комуникацията между тях спомага за по-бързото учене на българския език. Това е и една от основните цели на посещението на летния лагер - интензивното изучаване на български език и интеграцията на децата бежанци.
Първата представа на децата от България е митничарят, чиновниците и постоянните уточнявания, защото процедурата за оставане в страната ни има много изисквания. Повечето деца са

преводачи на родителите си

които трудно научават езика ни. Така те се сблъскват и с цялата бюрокрация и неуреденост някъде. Процедурата трае от 3 до 6 месеца, но при отказ от Агенцията на бежанците следва жалба. После нова процедура. Това може да продължи с години.
Изваждаме децата от тази среда за малко, за да видят и другата България, сподели Мая Топалова.
Бежанците заминават за чужди страни, за да намерят по-добър живот, други се разделят със семействата си, за да избягат от преследване, насилие и граждански войни. Трябва да я ясно - бежанецът не е просто имигрант, тръгнал да търси късмета си в чужбина, добавят експерти. Тези хора са част от нашето общество по принуда - страхът за живота им ги е довел тук.
От 2 години децата бежанци в България се увеличават, пристигат цели семейства. Но

тези хора не познават страната ни

за да я обикнат. Затова на лагера малчуганите посещават най-красивите български забележителности. Целта му е да бъде създаден учебен навик в децата, дисциплина, мотивация у децата да ходят на училище и съответно да останат в България.
Сред децата има християни от Ирак, кюрди, както и мюсюлмани, посочи организаторката Топалова. "На кюрдите в Сирия не им позволяват да имат идентификационен документ, което означава, че човекът няма никакви права в собствената си страна. Такива хора идват в България или минават през страната ни транзитно точно поради тази причина", разказа още тя.
Бежанците не са много желани в България според проучване на "Отворено общество". Основните причини за това са две - едната е наличието на значими расови и религиозни предразсъдаци в българското общество. Другата е дребнавото еснафско несъгласие да ни се бърка в джоба, за да се помага на някого в беда (пък бил той един от нас). Или, както би казал Вуте: "Па оти да им давам на тех, а не на мене, като ни ги знам, ни ги познавам?" Да обаче, бежанецът е човек както всеки от нас. Човек в беда най-често. А децата по света си приличат. Затова тяхното детство тук трябва да стане незабравимо. За това трябва още малко...