Без разрушителни стихии от малкия екран

Този въпрос го задават вече близо три десетилетия не хиляди, а милиони наши сънародници и напразно чакат някакъв положителен отговор. А никак не е трудно да се обясни кому и защо служи националният ни телевизионен канал и неговите поделения. Това недоверие към националната ни телевизия скочи рязко с настъпването на т.нар. демократични промени в началото на 90-те години. Тогава г-н Асен Агов още с прекрачването прага на "Сан Стефано" 29 изрита най-безцеремонно на улицата повече от 900 телевизионни служители. Вероятно всички те се оказаха неудобни и опасни за вероломно нахлуващата демокрация.
Така

със зашеметяващ гръм и трясък

се сложи началото на безумието, което се юрна като неудържима лавина да срива тоталитарния режим под предлог час по-скоро да се декомунизира начинът на живот у нас. БНТ веднага се настрои на "демократична" вълна и се превърна в безупречен рупор на обезумелите разрушителни стихии. Така стартира и незабавната американизация на националния ни екран, последван сервилнически и от другите ни частни телевизии. Малкият екран, наред с другите отговорни държавни органи, обслужвайки лакейнически нечистоплътните хищни интереси на Брюксел и Вашингтон, има "неоценими" заслуги за дебългаризацията и обезчовечаването на нашия съвременник.
И така с течение на години се менят генерални и програмни директори и всички те, подпомагани от верноподаническите си екипи, допринесоха немалко БНТ да изгони българското присъствие в предлаганата ни екранна продукция и да избяга от насъщните социално-икономически и нравствени проблеми, от които берат душа милиони наши сънародници, мнозина от които, разбира се, потърсиха спасителен отдушник навън. Но това е друга, не по-малко важна, тема за неотложен разговор.
С тези предизвикани редове аз нямам намерение да правя обстоен анализ на дългогодишната история на националната ни електронна медия, а само ще се спра на

някои фрапиращи напоследък неща

при постоянното и целенасочено общуване с многохилядната аудитория, визирайки конкретни факти и изяви от духовен и политически аспект.
Никак не е трудно да се докаже селективния характер на поднасяната информация за протичащите събития у нас и в чужбина, като не се вниква в тяхната причинно-следствена същност. Така например малкият ни екран да е осъдил някога истинските виновници за ужасната трагедия на сирийския народ, довела до хиляди жертви, разрушения и милиони бежанци по света? Да не говорим за това кой създаде талибаните в Афганистан, косоварите в бивша Югославия, или пък кой и защо предизвика "Арабската пролет" и съсипа Либия, Египет, Ирак и т.н. Някой да е порицал дрънкането на оръжие по границите на Русия, защото тя от хиляди километри застрашава сигурността на САЩ и Евросъюза. Извинявайте - ние, вашите потребители, не сме стадо! Но това е само част от поведението на ненаситния крупен капитал. За жалост БНТ си мълчи по тези въпроси, защото е заставена да обслужва безотказно недостойната политика на продажни управляващи върхушки и антибългарски политически каузи.
Не по-малко тревожно стоят нещата, свързани с днешното унизително състояние на духовната ни сфера. Нима не трябва да ни безпокои съдържанието и подборът на събеседниците в рубриките "История БГ" или пък в "Денят започва с култура", която често се превръща в тенденциозно политическо предаване? Как да си обясним например факта, че се обсъжда съдбата на значими паметници, а не се канят големи имена от родната ни скулптура, като проф. Величко Минеков, проф. Старчев... Или пък се дава оценка за филми, без да се чуе позицията на Анжел Вагенщайн и други големи имена от родното ни кино. Да не говорим за превъзнасянето до небесата на чужди поети и писатели или пък на наши литературни творци и да се позоваваме на висококомпетентната преценка на Тони Николов, Пламен Дойнов, Харалан Александров, които се превърнаха

едва ли не в инвентар на "Сан Стефано" 29

А имаме толкова приносни люде в областта на художественото слово, но те май не са удобни.
Идвам до непоклатимото убеждение, че в БНТ се работи на парче, за да се угажда на нездравия разум, който вече десетилетия, както е споделял пред мен и покойният Николай Хайтов, не се уморява да отродява народа ни от българщината. Колко рядко звучат българската народна музика и песен. Да не говорим за нерадостната съдба на българската естрадна песен - нейните талантливи автори, композитори и изпълнители. А какво да кажем за загърбването на традиционните в миналото мелодии на годината, музикални фестивали и други скъпи за родната ни култура и духовност изяви, които не са европейски и трябва да бъдат захвърлени на бунището на историческото забвение.
Не по-малко недоумение буди и недопустимото пренебрежение към върхови исторически личности и събития, които са неделима част от отечествената ни историография. Вече десетилетия наред тъне в престъпно мълчание личността на Раковски, основоположникът на българското националноосвободително движение. Аз не помня малкият ни екран да се е занимавал и представял например и Любен Каравелов - колос в Българското възраждане. А колцина знаят за някогашния Солаков хан в Букурещ, където се е помещавала неговата печатница и е бил местопребиваване на БРЦК, основно средоточие на българската революционна емиграция, бездушието на всевъзможни наши държавници и политици е превърнало тази наша национална светиня в срамни руини. Не по-малко унизителна е участта и на други десетки светли имена от епохата на Възраждането и следосвобожденската ни история.
Аналогично стоят нещата и с големите творци на литературната ни история - Ботев, Вазов, Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Йовков, Смирненски, Гео Милев, Димитър Талев и много други. Наблюдавайки поведението на БНТ още от създаването й, идвам до извода, че не се изработва календар по повод кръгли годишнини на забележителни и ключови исторически и културни личности и събития, за да оживяват в паметта на нашия съвременник изконните ни национални исторически и духовни ценности.
За съжаление ръководните екипи на "Сан Стефано" 29 не престават да робуват на идеологеми и обективно не допринасят за издигане на духовния и интелектуален ръст на днешния ни съотечественик и на неговото национално самочувствие. И

унесени в своя срамен слугинаж

непрекъснато разединяват политически българската нация. По друг начин не бих могъл да си обясня предлагането, при това определено тенденциозно, на документални филми за Вапцаров, Георги Марков, а на 21 август т.г. ни върнаха, но как, към събитията в Чехословакия от 1968 г. Повече от обидно е да се изясняват и представят нещата едностранчиво, в угода на нечистоплътните интереси на управляващите днес. Нашият зрител се нуждае, разбира се, не от прикриването на истините за определени личности и събития, а от тяхното честно, обективно и безпристрастно осветляване. Докога ще се сеят семената на раздорите и омразата сред нашия достатъчно изстрадал народ?
Докога ръководните органи в БНТ ще фаворизират, от политически съображения, разбира се, удобните на властта хора и организации, а пък други ще унижават? И за да не бъда голословен, ще се позова само на една доста нелицеприятна констатация. "БНТ - не крие основателното си огорчение председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов - вече години наред най-безотговорно дискриминира нашия съюз, а това е най-голямата и толкова влиятелна писателска организация. Неведнъж сме изразявали желанието си даже и с официални писма за връзки и сътрудничество, но ни се отвръща обикновено с озадачаващо мълчание. Затова смятаме да се свържем с новия генерален директор г-н Каменаров и да положим нужните усилия за бъдещи плодотворни творчески взаимоотношения. А от това ще спечели не само родното ни писателство, но и българската култура и духовност."
И наистина, мисля, че имаме достатъчно основание за подобни тревожни изводи. Вината за това тягостно селективно състояние на нещата носи не по-малко и СЕМ, чието ръководство си затваря очите и продължава да толерира опасните недъзи не само в БНТ, но и във всички по-големи и по-малки телевизии. А е добре известно кой и как подбира състава на СЕМ. Дълбоко съм убеден, че сегашният му екип, ръководен от г-жа София Владимирова, ще продължава да върви по своите лакейнически утъпкани пътеки.
Кандидатите за най-високия стол на "Сан Стефано" 29 говореха доста високопарни приказки за нови технологии и идеи в своите концепции, но за жалост никой от тях и дума не обели за категорично и неотменимо българско присъствие в съдържанието на бъдещата телевизионна продукция. А трябва сериозно да се помисли за това, защото в момента БНТ, доколкото знам, се ползва само с 8% одобрение от телевизионната аудитория.



Има толкова важни неща, над които трябва да се замисли новият генерален директор на БНТ Константин Каменаров, за да оправдае медията името си