Българският оксиморонен свят

Невъзможното, нереалното, привидно невъобразимото, онова на границата на абсурда, че и оттатък нея - съществува. Не само като стилистична фигура в литературата, съчетала несъчетаеми противоположни понятия, а като случване.
Войната е мир, свободата - робство, невежеството - сила, писа Джордж Оруел в средата на миналия век. Овидий в "Метаморфози" обяви, че богатството го прави беден. Гьотевият Фауст видя "неочевидното очевидно". Умберто Еко откри "новаторските традиции" и "народната олигархия", Александър Фет "радостта от страданието", а Михаил Жванецки "разорения бедняк". Някои от "невъзможностите" изглеждат странни - "оригинално копие", "публична самота", "ослепителна тъмнина", "студена топлина", "силна слабост", "широко затворени очи", други придобиха смисъл с течение на времето - "бързай бавно", "правдива лъжа", "обществена тайна", "жив умрял", "чист боклук", "безкраен миг" и т.н.
Съвременността роди своите съчетания на привидно несъчетаемото като "демократични бомби", "хуманитарна интервенция", "изгоден кредит", "честен политик", "морал в политиката", "безалтернативен избор". Нещо повече. Литературните стилистични фигури напуснаха рамката на своето обитание и се настаниха в света на реалното случване. Като феномени тук и сега. Оксиморонният свят съществува и другото му име е България.

Корупция има, корумпирани - не

Корупцията сякаш е оня неизменно присъстващ рефрен със статут на евъргрийн, под чийто звуци тече животът на обществото през последните 22 години. Афери от първите години на прехода - "Атия", "Албанската сделка", "Бартекс", "Сапио",  покровителства на контрабандни канали по време на югоембаргото (засечени 400 крупни сделки), са като утайка на дъното на дълбоките сейфове на прокуратура и следствие, заключени с кода на омертата. Споменът за тях е избледнял и затиснат от нови и нови скандали, стигащи до висшите етажи на властта, впечатляващи с мащабност, арогантност и безнаказаност.
Касовата приватизация, извършена като задкулисна сделка, протекла под формата на преговори с потенциален купувач (едва 20,52% от 5256 сделки за периода 1993 - 2009 г. са сключени през борсата или след търг), оставя неопровергано усещане за тайни договорки и незащитен обществен интерес, черпещо аргументи от публикувана в медиите информация за реализирани приходи от новите собственици на компании като Кремиковци, БТК, БГА "Балкан", ЕРП.
Заменките на гори от Държавния горски фонд и селскостопански земи

на принципа "кон за кокошка"

извършвани тихомълком на "тъмно", публично легендирани ако не като изгодни, то поне като равностойни, надминаха и най-смелите прогнози за злоупотреби. По експертна оценка на Световната банка санкцията за страната заради заменки само на гори може да достигне 1,5 млрд. евро.
Злоупотребите със средства от еврофондовете станаха причина за безпрецедентно спиране на финансирането от ЕС, загуба на 220 млн. евро и отнемане акредитацията на две разплащателни агенции. Десетките лицензионни, регистрационни, разрешителни, съгласувателни, удостоверителни и прочие режими, както и обществените поръчки (с констатирани нарушения в 60% от тях), издигнаха корупцията до ранг на държавна политика, перманентно генерирайки условия за прекрачване нормите на закона в името на успеха или на оцеляването.
Лобирането за частни интереси, материализирано в поправки на съществуващи или създаване на нови закони с цел облагодетелстване на едно или друго лице или група, бележи нови и нови върхове. Нотариалната дейност, ловът, разпореждането със земеделски земи, с горите, концесиите, публично-частното партньорство, рекламата на тютюневи изделия и прочие - за последните две години са регистрирани общо 87 "сиви" и две "черни" законодателни инициативи, обслужващи разпознаваем частен интерес.

"Перла" в короната на лобизма

са случаите с лицензите на пивоварна "Леденика" (по-известен като казуса Мишо Бирата) и на "Лукойл-Нефтохим", не само заради участието в тях на действащ премиер, министри и шеф на Агенция "Митници", разтворили политически чадър над рекламиращи се като "законопослушни" неслучайни фигури от бизнеса, а и заради арогантната безхаберност, с която бе нокаутирано правомерното поведение на граждани и длъжностни лица, и липсата на санкции за "покровителите". Последното даде допълнителен стимул (в навечерието на местните и президентски избори) на ширещата се политическа корупция, търгуваща обичайно с избирателен вот и депутатски места, да се развихри в неподозирани размери, преминавайки от "пазаруване" на гласоподаватели към цели местни партийни структури, от отделни депутати към цели парламентарни групи, понеже "корупцията не е проблем, а решение", както разсеяно "призна" в официален документ не кой да е, а областният управител на София област - висш чиновник, назначен от правителството на ГЕРБ.
Паралелно с мащабните афери вирусът на корупцията проникна и порази почти всички сфери и нива на обществото. Практиката на "втория начин" за решаване на проблеми или съкращаване на времето за постигане на желан резултат, позната от тоталитаризма, възкръсна в нов нюанс при демокрацията. Максимата, че всичко може да се купи,

ако не с пари, то с много пари

"оживя" в несанкционирано безлимитно пазаруване - от изпити, дипломи за завършена образователна степен, място в детски заведения, свидетелства за правоспособност, болнични листове, диагнози, лекари (маскирано като "избор на екип"), решения на ТЕЛК комисии, през мълчанието на всякакъв род инспектори - данъчни, контролиращи строителството, храните, условията на труд, хигиената и пр., "затваряне очите" на пътни полицаи, митничари, до ангажираността на общински съветници, депутати, министри, дори съдии и прокурори за решаване или нерешаване на конкретен казус. Цялата тази вакханалия - на фона на омайна Ода на Безнаказаността, понеже (доказано) вероятността да бъдеш санкциониран за даване или получаване на подкуп в България е по-малка от тази да пострадаш в катастрофа.
"Свенливите" лица на корупцията се появяват в публичното пространство с намеци и недомлъвки ту като "мистър десет процента", ту като фамозни оправдания за необяснимо богатство от типа "пестене от закуски", "натрупан стогодишен трудов стаж", консултантски договори, като "невинно" отсъствие от парламентарен дебат заради обещана безплатна модна технологична джаджа, присъствие на яхта в компанията на лица със спорна репутация или дарение на МВР под формата на горива, автомобили, дори цели сгради.

Колкото повече, толкова повече

както би казал Мечо Пух.
Колкото повече забележки в мониторинговите доклади на ЕК по отношение на корупцията и организираната престъпност, толкова повече структури за борба с тях - МВР, ДАНС, БОРКОР, ГДБОП, специализиран съд и прокуратура, Комисия "Коларов" (бивша "Кушлев"), комисия за конфликт на интереси към НС, инспекторат към МС, както и към всяко министерство, агенция, областна управа,  телефони и електронни страници за подаване на сигнали, специализирани обучения, заседания, конференции, семинари, и прочие, и прочие. Всички те като знаме, развявано пред света за демонстрация на "политическата воля" за битка, но с формата на смокинов лист, прикриващ срамната тайна за безсилието и невъзможността (а защо не и нежеланието) за разсичане на гордиевия възел от зависимости, обвързаности и тайни договорки.
Колкото повече институции и "воля", толкова повече (обратно на здравия разум) корупция и усещане на присъствието й (изследване на "Транспаренси интернешънъл" от 2011 г.). Колкото повече средства, отделени в бюджета за сигурност - МВР е първенец, а прокуратурата в топ три по финансова и кадрова обезпеченост (по данни на Борис Велчев), толкова резултатът от работата на тези структури - спорен и невидим.

Агресивен и шумен в публични операции

с шармантни имена, квалификации и "присъди", произнасяни в ексклузивни ТВ интервюта, и подозрително свенлив в съдебната фаза. Представените пред обществото като емблематични лица на корупцията - Стефан Софиянски, Ахмед Доган, Асен Друмев, Мариус Цаков са оправдани, делото срещу В. Георгиев (Батко) е върнато на прокуратурата, тези срещу Марио Николов, Христо Ковачки, Мария Мургина, Вальо Топлото, Красьо Черния още не са приключили, а за Държавния резерв едва е започнало. Подозренията за конфликт на интереси и екстремно забогатяване на Андрей Иванов, Лъчезар Иванов, Цветан Цветанов, историята с Мишо Бирата, обръчите от фирми, списъците с коли, забранени за проверка от КАТ, "безкористните" дарения на МВР и прочие, най-вероятно ще останат като градски легенди в държава, в която има корупция, но не и корумпирани.

(Следва)