СГХГ представя "Голото мъжко тяло"

Темата за голото мъжко тяло в света на изкуството не е нова. Този проект на кураторите Аделина Филева, Пламен В. Петров и Рамона Димова е инспириран от две изложби, показани преди няколко години във Виена и Париж. Експозицията е опит за попълване на празнотите на голото мъжко тяло в българското изобразително изкуство.
Посетителите могат да видят 96 творби - живопис, рисунка и скулптура на 54 автори, някои от които са знакови имена в историята на българското изкуство. Проектът представя развитието на учебния мъжки акт през периода и "употребата" на голото мъжко тяло в творчеството на художниците у нас.
"Всяко голо тяло, колкото и абстрактно да е, трябва да събуди у зрителя капчица еротично чувство, пък била тя и най-бледа сянка - и ако не стори това, то е лошо изкуство и лъжлив морал,"  отбелязва в капиталното си изследване върху голото тяло Кенет Кларк. Дори да не се съгласим с тази идеологема, то като че ли не бихме могли да намерим разумни аргументи да опровергаем, че "голото" поне на територията на изкуството се свързва с понятия като сексуално и еротично. 
Въпреки това в изложбата "Голото мъжко тяло  1856 - 1944 Г.", побираща в себе си представителна извадка от образи, проекции на тази "употреба", трудно могат да бъдат видени в чист вид. Какви са причините? Това са малка част от въпросите, които експозицията прави опит да постави в пространството на българското изкуство.