Пътят е един - Джамахирия

Близо 4-годишното рязане на ленти минаваше под съпровода на неизменния рефрен за тежкото наследство, оставено на широките Му рамене от тройната коалиция, от Костов и въобще от всички предшественици. В резултат квалификацията "всички са маскари" (с Бойко барабар) се превърна в политическо верую на голяма част от народа. И когато чашата преля със сметките за парното, той излезе на улицата. Последваха събитията, на които сме свидетели, и логично дойде въпросът: "А сега накъде?" И започна едно политическо инженерство, едни кръгли, четвъртити и П-образни маси в Сливен, в София, програми за оправяне на нещата коя от коя по-екстравагантни, като например забрана на партиите, 50% участие на гражданска квота във всички власти, институции, дружества и т.н.
Ръководен единствено от желанието да не ставаме за смях, преоткривайки топлата вода,  предлагам на вниманието на участниците в различните по форма маси извадки от знаменитата "Зелена книга" с автор либийския ръководител Муамар Кадафи, лека му пръст. В нея той обосновава необходимостта от трети път на управление - Джамахирията. В това управление участва цялото пълнолетно население на страната, обединено в първични (основни) народни конгреси. Народните конгреси избират изпълнителни органи - народни конгреси, чиито членове автоматично стават делегати на народните провинциални конгреси. А всеобщият народен конгрес е висшият законодателен орган на Джамахирията. Кадафи е написал "Зелена книга" през 1975-1976 г., а от 2 март 1977 г. Либия е обявена за Социалистическа народна либийска арабска джамахирия.
В предговора към българското издание от 1990 г. (превод на Здравко Георгиев и Людмил Петков) Кадафи окачествява книгата си като "евангелие на съвременната епоха" и пътеводител на народите в преходния им път от насилието и експлоатацията до Джамахирията. В първата част на "Зелена книга", изясняваща политическия аспект на "Третата световна теория", между другото четем:

Парламентите

"Парламентите представляват гръбнакът на съвременната традиционна демокрация, господстваща в света. Парламентът се явява измамно представителство на народа, а парламентарната система - илюзорно решение на проблема за демокрацията. Парламентът е основата на представителството на народа, но сама по себе си тази основа е недемократична, тъй като демокрацията означава власт на народа, а не власт на онези, които действат от негово име.
Самото съществуване на парламента означава отсъствие на народа от участие във властта. Истинската демокрация е възможна единствено при участието на самия народ, а не на негови представители... На народите не остава нищо друго освен чисто фалшивата външна проява на демокрацията, изразяваща се в правото им на стоене на дълги опашки, за да пуснат своите изборни бюлетини в избирателните урни.
Парламентите са фалшификация на демокрацията... Депутатът не е свързан с никакви  народни организационни връзки с избирателите, тъй като той, както и останалите депутати, се считат за представители на целия народ. В резултат на това масите са напълно откъснати от депутата, който на свой ред напълно се изолира от тях. При това веднага след като получи техните гласове, той монополизира върховната власт на масите и правото да решава техните въпроси и дела. По този начин ние виждаме, че традиционната демокрация, господстваща в съвременния свят, осигурява на депутата в парламента неприкосновеност и го окръжава със свещен ореол, лишавайки от това обикновените прости хора.
Това означава, че парламентите са се превърнали в средство за узурпиране и присвояване на властта на народа, поради което народите днес притежават правото по пътя на народната революция да се борят за унищожаване на средствата и инструментите за монополизиране на демокрацията и узурпиране на суверенната воля на масите в лицето на така наречените парламенти, като провъзгласят с пълен глас новия принцип - никакво представителство вместо народа!

Партията

Партийната система унищожава демокрацията!  Партията по никакъв начин не представлява демократичен инструмент, тъй като е съставена от група хора, обединени от общи интереси, общи възгледи, обща култура, идеология или територия. Тези хора създават партия, за да реализират своите интереси, да наложат своите възгледи и да разпространят господството на своята идеология върху цялото общество.
Тяхната цел е да се доберат до властта под формата на осъществяване на техните политически програми. Членуването в партия е измяна!
Какво следва, след като парламентът е измама, а членуването в партия е измяна. Рецептата е
    
"народни конгреси И народни комитети"

Без народни конгреси няма демокрация!
Пряката демокрация е идеалният метод, който, ако бъде осъществен на практика, не може да бъде предмет на спор и разногласия.
Комитети навсякъде!
 Властта на народа има само един израз и нейното осъществяване е възможно само по един начин и това са народните конгреси и народните комитети. Без народни конгреси няма демокрация.
Първоначално народът се разделя на базови (низови или първични) народни конгреси. Всеки конгрес избира свой секретариат. На основата на секретариатите на народните конгреси се формират народни конгреси, които вече не са базови. (Бел. пр.: общински, околийски или окръжни.) По-нататък масите, обединени в тези базови народни конгреси, избират административни народни комитети, които заменят правителствената администрация и поемат в свои ръце управлението на всички обществени отрасли. Народните комитети, управляващи обществените отрасли, носят отговорност пред базовите народни конгреси, които определят тяхната политика и следят за нейното провеждане и изпълнение. По този начин управлението става наистина народно, народен става и контролът, като се слага край на отживялото понятие за демокрация. Въпросите, обсъждани от народните конгреси и народните комитети, окончателно се формулират в Генералния народен конгрес, където съвместно се събират секретариатите на народните конгреси и на народните комитети. Задачите за работата на Генералния народен конгрес, който заседава периодично или един път в годината, се поставят на свой ред пред народните конгреси и народните комитети, за  да започне изпълнението им от страна на народните комитети, които са подотчетни и отговорни пред базовите народни конгреси. Генералният народен конгрес не представлява форум от отделни членове или личности, така както това е естествено в парламентите. Той е място за среща на народните конгреси на народните комитети.
Така окончателно, категорично се решава проблемът за инструмента за управление и се слага край на съществуването на диктаторските форми на управление. Инструмент за управление става народът и завинаги се решава проблемът за демокрацията в света".
***  
Уважаеми участници в различни по форма маси, не си губете време за избистряне по какъв път да тръгне България след "ерата Борисов". Пътят е начертан още през 1977 г. Той е ясен - Българска народна джамахирия. Страничен ефект от прегръщането на тази идея е, че някои от най-видните организатори и гласовити участници в разноформените маси ще могат да се върнат към плодотворната си дейност, да речем писане на стихове, като например:
"Някои те наричат "дупе"
А за мен си просто гъз
Грозен, мръсен, рошав, рунтав
Седнал върху среден пръст".
Или:
"Кривогледо момиче с големи гърди
Ми показа, че може като кон да пърди.
И оригна се хитро като мъжка свиня" и т.н., и т.н.
Не знам дали Кадафи е бил запознат с тези стихове от "Писоарната лирика" на Андрей Слабаков, когато е написал: "Всички индивиди имат правото да се изразяват по всякакъв начин, дори и способите им да са приемани за налудничави и да показват лудостта на този човек".
Край на цитатите, подбрани от Константин Иванов.