Офис ли е домът?

Когато в средата на март стана ясно, че коронавирусът засегна и България, на доста хора се наложи светкавично и коренно да променят начина си на работа. Мнозина трябваше бързо да превърнат дома си в офис. И ако първоначално някои се опасяваха дали ще се справят със служебните ангажименти от дистанция, месеци по-късно едва 30% от служителите искат да се върнат на отбелязаното в трудовата книжка място. Данните са от международни проучвания и експертни световни анализи. И всъщност са ясен знак, че кризата с КОВИД-19 няма да е само икономическа, а засяга и социални аспекти на живота ни, и дори психологически.

Разбираемо е желанието да са в офиса на онези, които нямат възможност по различни причини да работят от вкъщи. Обаче не са за пренебрегване и аргументите на тези, които заради заплахата от вируса избягват да използват обществения транспорт и не са готови отново да контактуват с колегите на живо. Но все пак част от успеха на всяка компания се свежда до чисто човешкото общуване. Именно то трудно се поддържа от дистанция, макар привидно да изглежда, че е заместено от телефон, скайп и имейл комуникация.

За нехайните винаги има начин да изклинчат и не им пука, независимо дали трябва да действат от вкъщи или от брега на морето. И това е за сметка на свестните, които не спират да дават всичко от себе си, където и да са. Въпрос на време е неволните пропуски или целенасоченото "невидимо" лицемерие да "спукат гума" в уж добре въртящото се работно колело.

И привържениците, и противниците на "хоум офис" модела са способни да извадят тежки аргументи в защита на разбиранията си как да продължи работният процес след края на епидемичната обстановка. Последната дума обаче имат шефовете, от които зависи и дали ще успеят да осигурят на служителите си безопасна среда в затворените пространства. 

Вече няма как да бъде така, както беше преди. Въпрос на мъдрост е дали ще стане по-добре. Защото по-лошото всеки може да си го представи.