Картини от ателието на Величко Минеков

Непоказвани рисунки, литографии и пластики на Величко Минеков, обхващащи периода от началото на 60-те г. на ХХ век до днес, показва до 28 април столичният арт салон "Контраст", ул. "Цар Самуил" 49.
Галерията съзнателно е оставила творбите без названия и дати. Водили сме се от една цел, а тя е, че в този над половин вековен път, минавайки през различни етапи - от класически до чисто структурни решения, напомнящи абстрактни форми, Величко Минеков остава в рамките на една неофигуративност и, смея да твърдя, романтична поетика, посочва кураторката на изложбата проф. Аксиния Джурова. 
Защо избрах темата за ателието, за да покажем Величко Минеков, един от най-ярките представители на поколението, родено между двете Световни войни на ХХ век. Идеята възникна преди години, когато за пореден път влязох в ателието на Минеков и заварих непроменения аскетичен бит. Високи прозорци, през пролуките на които зимата вееше студ, а през лятото нищо не можеше да те спаси от жегата. Интериорът се допълваше от стари предмети и фотоси, с каквито се обгражда всеки, който съдбата е дарила с по-дълъг живот и спомени.
Жените на Величко Минеков, положили в скута си децата, надвесени над водата, пиещи, поднасящи хляб, очакващи с ръце под престилките близките си, или освободени в своята земна еротика - свенлива, но и естествена, подобна на тази във фолклора, излъчват спокойствие и хармония със себе си. А мъжките фигури, хванати в моменти на върховно изпитание и саможертва или в делника, излъчват завладяваща сурова естетика. Тази, на която още алтернатива не е намерена. Тя е резултат от принадлежността към късчето земя, на което си роден и в което трябва не само да осмислиш своето време, но и да станеш част от него и от това, което предстои. Те носят и чисто негов оптимизъм, присъщ на хората с историческа памет, към която се връщаме, за да почерпим вяра в изпитанията, посочва проф. Джурова.