Харун ал Рашид от Банкя

Оставих го да реже 764-та лента - има ли значение на какво. Месец по-късно го заварих в ролята на касиер: връчва платежно нареждане за половин милион лева, за да се избегне удавянето на баскетболния клуб "Черно море", с други 375 000 ще спасява от потъване варненската лека атлетика. И пред някаква грозна дупка в центъра на Варна се откривало светло бъдеще - срещу някакви си милион и половина-два.
"Премиерът изсипа рог на изобилието във Варна", ръкоплещи в заглавие централен всекидневник. "Борисов показа, че за него обещаването е като даването, и доказа - дадената дума е хвърлен камък, особено когато идва от устата на премиера", влюбено пърха прималяла дописничка на друг централен вестник.
Обещанията, вярно, идват от устата на премиера, но парите не са точно от джоба му. Като брокер същи е склонил "Пристанище Варна" ЕАД да се бръкне за половината милион за черноморци. Как ги е склонил, не питаме, но представителят на ЕАД-ето, който присъстваше на церемонията, изглеждаше на телевизионния екран доста жалък, да не кажем уплашен. След като отбива касиерската си повинност, премиерът отново посяга към любимата си ножичка и... кръц лентата на някаква пристройка, кръц лентата на зала във варненската езикова гимназия. Пътьом с компетентното око на строител оглежда реконструкцията на някакъв булевард и макар без генералската си униформа, проследява морско учение. Всичко това в съпровод на тържествен камбанен звън и блъсканица на възторжени варненци, лелеещи мечтата да получат автограф от благодетеля.
И ние, като Сашо Диков, който навремето понечи да изненада царя с въпроса "Кой сте Вие, Симеон Сакскобургготски?", ще възкликнем "Кое сте Вие, Бойко Борисов?" - Харун ал Рашид ли, който с халифска щедрост раздава жълтици на нуждаещите се? Или може би вездесъщият берберин Фигаро, който е едновременно и тук, и там, и горе, и долу. (Впрочем основното оръдие на труда на оперния персонаж и на нашия герой е... ножицата).
И все пак повече са приликите с Харун ал Рашид, пък и по върви да пишеш възторжени дописки и други видове вестникарски и телевизионни оди за един халиф, отколкото за някакъв берберин. Халифът се разпорежда с хазната и поради това към милостта му се стремят и петролни, и бирени шейхове, шефове на футболни клубове и скромни кандидати за митничари, че дори мераклии да се повозят на летящото му килимче марка "Фалкон". Пенсионери, загубили надежда, че великият му везир ще чуе воплите им, на Него разчитат да им вдигне пенсийките предизборно поне догодина. Както неотдавна съобщи Соня Божикова ханъм, при която постъпват прошенията на раята, тя, раята разчита единствено на него да отреже крадливите ръце на мобилни оператори, електро- и топлоснабдители и други хаирсъзи, които им надписват сметките. Бити съпруги и измамени съпрузи му изплакват лично мъката си и на Него разчитат да ги събере пак под един покрив, разкрива Соня ханъм. Едни звездобройци след като по безспорен начин установили, че Слънцето се върти около Земята му, поискали две шепи жълтици, за да сглобят най-сетне едно перпетуум мобиле, докладва същата ханъма, но не уточнява дали то ще носи Неговото име, което си е напълно в реда на нещата.
Преди време бях на гости на приятели в Банкя вилает и ми показаха родната къща на нашенския падишах. Няма да си кривим душата - симпатична колибка в сравнение с чертозите на мутробарока в подножието на Витоша. Пък и за какво ли му е повече - та коя резиденция, кой ловен резерват или голф клуб не би отворил широко врати за такъв скъп гост! И тук вече ще изпаднем в досадна конкретика.
От години, поне 20, не бях се качвал от село Горни Камарци до Витиня. Някогашният асфалтов път вече е превзет от шубраци и колкото е останал, е по-разровен от улиците на бомбардирания от месеци сирийски град Алепо. Там, както и на всички третокласни пътища, скоро рязане на ленти няма да има - магистралите гълтат цялата пара. Симпатичната някога кръчмичка е една развалина. Пътят към гората е забранен, прогониха ни с обяснението, че това било държавно стопанство! Вероятно истинската причина можеше да се гадае по натовареното с огромни букови трупи ремарке, паркирано на стария витински път. Това, което се вижда в забранената територия над пътя, не е вековната гора, която помня отпреди 20 години, а някакви шубраци. До чешмичката с поолющената мечка се мъдри рекламно пано (виж снимката). Полюбопитствах да видя най-сетне какво се крие зад оградата, опасваща огромен резерват, обхващащ планината от Витиня до прохода Арабаконак. Там при социализма редовите граждани нямаха достъп, водеше се военен обект и според приказките на камарчани, било любимото място за отдих и ловуване на армейския генерал министър Добри Джуров.
Е, редовите граждани пак нямат достъп. Както сподели човек отвъд портала: "Тук е за бат'Бойко, натягат му се шефовете, ама след време може да се промени".
И каква стана тя? Вчера бай Добри, днес бат'Бойко. И не е най-важно дали той лично знае, че резерватът е "reserve" за него, или е просто инициатива на слагачи. Страшно е възраждането на тоталитарната психика, допускаща от един човек - Харун ал Рашид или бат'Бойко, без значение, да зависи всичко - в султаната или републиката, без значение - от уреждането на нечий бирен бизнес до плащането на заплатите на академиците, от писането на учебниците по история до спасяването на "Черно море" от потъване.
А държавата - тя да си потъва!