11 Ноември 2024понеделник17:57 ч.

ВРЕМЕТО:

Агенция „Пътна инфраструктура“ апелира шофьорите, на които им предстои пътуване в следващите дни, да тръгват на път с автомобили, подготвени за зимни условия. Прогнозите на метеоролозите са за влошаване на времето, понижение на температурите и снеговалеж. За 12 ноември е определен жълт предупредителен код за опасно време в Северозападна и Централна България в областите Видин, Монтана, Враца, Софийска област, София-град, Перник, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Търговище, Сливен, Стара Загора и Пловдив. През нощта срещу вторник във високите планински части в Северозападна България дъждът ще премине в сняг. Прогнозите за Централна България са, че в Стара планина и Предбалкана ще се образува снежна покривка, която на места е възможно да достигне до 10 см. Необходимо е шофьорите да карат с повишено внимание и съобразена скорост, като спазват необходимата дистанция и да не предприемат резки маневри. Агенция „Пътна инфраструктура“ апелира шофьорите, на които им предстои пътуване в следващите дни, да тръгват на път с автомобили, подготвени за зимни условия. Прогнозите на метеоролозите са за влошаване на времето, понижение на температурите и снеговалеж. За 12 ноември е определен жълт предупредителен код за опасно време в Северозападна и Централна България в областите Видин, Монтана, Враца, Софийска област, София-град, Перник, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Търговище, Сливен, Стара Загора и Пловдив. През нощта срещу вторник във високите планински части в Северозападна България дъждът ще премине в сняг. Прогнозите за Централна България са, че в Стара планина и Предбалкана ще се образува снежна покривка, която на места е възможно да достигне до 10 см. Необходимо е шофьорите да карат с повишено внимание и съобразена скорост, като спазват необходимата дистанция и да не предприемат резки маневри.

Столтенберг търси 100 милиарда евро за Украйна

/ брой: 67

visibility 2993

Стюарт ЛОУ*
Айтор ЕРНАНДЕС-МОРАЛЕС*

Politico

Шефът на НАТО Йенс Столтенберг иска да направи революция във финансирането и въоръжаването на Украйна от членовете на Алианса. Главната идея на генералния секретар е да се изчистят въпросите за военната помощ за Украйна от всякакви елементи на неопределеност и политически компоненти. Той предлага да се създаде фонд от 100 милиарда евро за период от пет години и иска Алиансът да поеме по-голяма отговорност за организирането на доставките на оръжия за Киев.
Ако Алиансът поеме управлението на тази структура, той ще излезе извън рамките на сегашните си функции, които предполагат доставяне само на несмъртоносна военна помощ на Украйна.
Целта на неговите предложения е да се направи помощта за Украйна по-малко зависима от политиките на отделните държави. Тогава ще бъде възможно тя да се планира в дългосрочна перспектива.
Едно от предложенията е членовете на НАТО да внасят своя дял в 100-милиардния фонд в съответствие с мащаба на националните икономики. В такъв случай ще се намали делът на САЩ и ще се обезсилят аргументите на Тръмп, който заявява, че приносът на европейските съюзници е недостатъчен.
Но за да се промени толкова радикално политиката на НАТО, трябва да се осигури подкрепата на всички членове. Тази идея не се хареса много на Белия дом. Нееднозначна беше и първата реакция на външните министри на страните членки, които се срещнаха в сряда в Брюксел за честването на 75-ата годишнина на Алианса.
“Ние подкрепяме усилията на генералния секретар на НАТО за Украйна в рамките на Северноатлантическия алианс”, каза полският министър на външните работи Радослав Сикорски.
Турция също подкрепи тази идея. Министърът на външните работи на Германия Аналена Бербок каза, че е изключително важно да се създадат “надеждни, дългосрочни структури” за подпомагане на Украйна.
Но имаше и съмнения. След представянето на плана някои министри неодобрително извърнаха очи, когато чуха думите “100 милиарда евро”. Те се питаха как възникна тази сума, каза един дипломат, пожелал анонимност.
Някои страни от Западна Европа са притеснени от това, че ако НАТО получи толкова много пари и власт, това ще подкопае усилията на Евросъюза, който се опитва да играе по-забележима роля по въпросите на отбраната.
Предложението на НАТО съдържа и множество неясноти относно детайлите. Основният въпрос е дали балансът на “фонда” ще изисква внасяне на нови средства, или ще бъде общата сума от плащанията по вече съществуващите програми, в рамките на които всеки от съюзниците самостоятелно изпраща помощ на Украйна.  
Дипломати предупредиха, че дискусията по темата за финансирането тепърва започва, като посочиха, че Столтенберг не е назовал публично сумата, която е предложил.
Чешкият министър на външните работи Ян Липавски каза: “Ние приветстваме тази инициатива, но трябва да видим практическите аспекти и подробности."
Испанският външен министър Хосе Мануел Албарес заяви: “Трябва да изчислим колко е нужно на Украйна, за да запази своята демокрация, суверенитет и териториална цялост. Когато имаме тази оценка, ще решим как да набавим парите."
Най-проруската страна в състава на НАТО Унгария упорстваше. Унгарският министър на външните работи Петер Сиярто заяви, че НАТО е само отбранителен съюз. “Унгария ще отхвърли всяко предложение, което ще доведе до превръщането на НАТО в настъпателен съюз, тъй като това ще създаде сериозна опасност от ескалация” - каза той преди заседанието. - Това не е унгарска война и не е война на НАТО."  
Но Столтенберг твърди, че ако Западът осигури повече определеност по въпросите на въоръжаването и финансирането на Украйна, това ще даде ясен сигнал на Кремъл.
“Виждаме, че Русия напредва, виждаме как тя се опитва да победи в този конфликт и просто протака времето с надеждата, че нашето търпение ще свърши по-рано - каза генералният секретар. - А ние трябва да отговорим с ясен сигнал за практическа помощ, за финансова подкрепа и за организационен механизъм, да покажем, че сме фокусирани върху дългосрочна перспектива и ще можем да завършим този въоръжен конфликт."

* Стюарт Лоу е кореспондент на „Политико“ за Европа и Китай. Той е част от екипа на Хонконг, работил по досиетата „Панама пейпърс“. Има магистърска степен по журналистика и бакалавърска степен по право в университета в Хонконг. Завършва Оксфордския университет
* Айтор Ернандес-Моралес е репортер на „Политико“. Работи като кореспондент в Лисабон на испанския вестник „El Mundo“, сътрудничи на испанските издания „El Espanol“ и „Ahora Semanal“, на френския вестник „Courrier International“ и на канадския „CTV News“. Говори свободно английски, испански и португалски, владее френски, немски и италиански език

Качеството на водата се влошава

автор:Дума

visibility 538

/ брой: 215

Русия обединява най-големите си петролни компании

автор:Дума

visibility 698

/ брой: 215

Рекорден интерес към търг на "Булгаргаз"

автор:Дума

visibility 607

/ брой: 215

Държавата иска повече права върху "ЛУКойл Нефтохим"

автор:Дума

visibility 742

/ брой: 215

1500 са руските загуби на ден в Украйна

автор:Дума

visibility 682

/ брой: 215

СИРИЗА се разцепи

автор:Дума

visibility 580

/ брой: 215

Арестуваха турски журналист за огласена новина

автор:Дума

visibility 644

/ брой: 215

Накратко

автор:Дума

visibility 654

/ брой: 215

Ако няма разум

автор:Ина Михайлова

visibility 893

/ брой: 215

Задънена улица

автор:Таня Глухчева

visibility 470

/ брой: 215

Равносметката на 35-те години преход

автор:Искра Баева

visibility 527

/ брой: 215

Ще бръкне ли 51-вото НС в кутията на Пандора

visibility 459

/ брой: 215

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ