Сердика не е създадена от местно население

Гл.ас. д-р Марио Иванов*

От юни т.г. е подновено мащабното проучване на терена пред ЦУМ в центъра на София, където строителството на метрото даде шанс на една обширна територия да се разкрият останките от антична и средновековна Сердика. Екипът от Националния археологически институт с музей при БАН в момента разкрива антични градежи и улици от централната част на древния град. Сред първите нови находки са различни по големина фрагменти от мозайки, за съжаление - лошо запазени. Учените очакват по намерените монети да бъдат датирани точно градежите, чието разкриване започна миналата година и които са от различни епохи. Заедно с находките те ще бъдат запазени и експонирани на място на ниво над тунела на метрото в своеобразен и уникален музей на място. Днес представяме това, което ни разкриват античните пластове на обекта.

Археологическото проучване във връзка със строежа на метростанция 8 в столицата заема важно място в изучаването и документирането на древното минало на София по две основни причини. За втори път след мащабното преустройство на центъра на София през 50-те години на ХХ век се създава възможност за изследване на една значителна територия (ок. 3200 кв. м). Тази площ попада почти в самия център на Сердика - северозападно от предполагаемото пресичане на двете главни антични улици - cardo maximus и decumanus maximus. За пръв път археологическото проучване е извършено до пълното изчерпване на културните пластове, което даде възможност за изясняване на важни аспекти от най-ранното развитие на града.
Археологическата кампания през 2010 г. бе предизвикана от реализацията на големия проект за разширение на софийското метро. Проучваният участък, в който се предвижда изграждането на Метростанция 8-II, попада под уличното платно на бул. "Княгиня Мария Луиза" между пресечките с ул. "Пиротска" на север и бул. "Тодор Александров" на юг. Проучването се осъществи последователно в различни участъци, условно означени като сектор Юг, сектор Север и Централен сектор. Първите два сектора са изцяло проучени, а работата в централната част на обекта продължаваме и през 2011 г.

В сектор Юг е проучен около 30 метра участък от декуманус максимус. Северно от него е разкрита по-голямата част от антична сграда - домус, състояща се от значителен брой помещения (проучени са 11), организирани около вътрешен двор. Южно от декуманус максимус се развива част от аркада, принадлежаща към сграда, попадаща под днешния подлез. Разкопките в сектор Север разкриха помещения от две сгради, източната от които вероятно с верижен план. Между тях е разкрит участък от кардо. В централния сектор частично са проучени два декумануса, помещения от сграда с верижен план, разположена между тях, и части от баня към жилище, чийто цялостен план все още не е изяснен.
Археологическото проучване в двата изцяло изследвани сектора показа, че планировката на сградите е изключително устойчива в период от няколко века. Този континуитет се изразява в непрекъснатото надграждане на стените на сградите, като всеки нов период използва по-ранните градежи, без да ги унищожава напълно. Наблюдава се надграждане на стената във всички периоди от съществуването на сградата. При част от стените се забелязва пропускане на даден период, като по-късните градежи залягат върху най-ранните.
Предварителните данни за хронологията на разкритите сгради очертават няколко строителни периода. Най-ранните градежи се датират в I до началото на II век. от н.е. и са характерни с употребата на речен камък, глинеста спойка и суперструкция от дървени елементи. В този хронлогичен отрязък могат да бъдат разграничени две фази, маркирани от частично запазени подови нива: първа фаза - от началото до към средата на I век и втора фаза от средата на I до към началото на II век.
Следващият строителен период се разполага от началото на II в. до 170 г. Характерно за него е използването на каменна основа и надстройка от кирпич, като камъните от основите и надземната част са свързани с глинесто-песъклив разтвор. Горната хронологическа граница се маркира от масивен горял пласт, свързан с нашествието на племената на костобоките. Третият период, през който градежите стават по-масивни и започва употребата на жълтеникав хоросан, се разполага между 170 г. и последната четвърт на III век. Следващият строителен период е от края на III - началото на IV век докъм средата на V в. Този период се характеризира със строителната техника, известна като opus mixtum, като спойката е бял хоросан с парченца строителна керамика. Последният период се простира във втората половина на V до края на VI век. Характерният градеж е отново opus mixtum, но с преобладаващо присъствие на тухлите.
Тясно свързана със строителните периоди е градската планировка. Според данните от проучването може да се твърди, че основните принципи на планиране са заложени още в I век. Няколко са важните акценти в този аспект. Плановата схема на най-раните градежи в сектор Юг дава информация за наличието на улица пред южната фасада на сградата. Заложената тогава планировка на тази сграда се повтаря без изменения в този участък до към средата на V век. Този факт показва, че декуманус максимус е трасиран още с възникването на Сердика. Разкритата улична настилка е от края на IV-VI век, но следва същата посока. Различие се наблюдава в ширината на улицата, която намалява в късната античност до около 6 м. Градежът на главния канал под декумануса показва, че е имало преустройство, при което са били доизградени стените във височина, за да бъде достигнато актуалното за периода ходово ниво. Оригиналният градеж на канала вероятно трябва да се свърже с края на II - началото на III век, от което време е запазена и малка част от настилката на улицата.
Не по-малко интересна е информацията от проучването в северния сектор. Едната сграда тук е с особена ориентация и следва почти точно световните посоки. Тя е заложена още с най-ранното строителство от първата половина на I в. Това означава, че планировката на тази сграда се съобразява с предполагаемото трасе на кардо максимус още от самото начало, а не е свързана с изграждането на крепостните стени в 70-те години на II век. Затова е логично да се приеме, че разположението на главните порти на стените, градени в 80-те години на II в. при император Марк Аврелий, и по-късните стени се съобразява с основната планировка на града от I век.
Съществени изменения в градската планировка настъпват в късната античност. Три са основните тенденции, характеризиращи периода. От една страна, се увеличава площта на сградите за сметка на уличните пространства. Това става в периода до средата на V век и вероятно е свързано с разцвета на Сердика. Втората тенденция е характерна за втората половина на V и VI век. В това време  допълнително се стесняват уличните пространства и същевременно се оформят нови улични комуникации с намалени размери. Наличието на по-ранни стени от I-II век западно от едната сграда и северно от другата доказва, че в тези периоди на съответните места не са били оформени улици. При тези случаи е безспорно възникването на нови улични трасета. Третата тенденция е преграждането на улици за жилищи нужди, което се наблюдава най-добре в северния участък на обекта, където между две сгради са оформени две нови помещения, вероятно във втората половина на VI в. Очевидно е желанието за създаване на повече обитаема площ в очертанията на крепостните стени.
На базата на проучванията може да се очертае приблизителна картина на градоустройственото развитие на Сердика през античността. Един от най-важните въпроси е свързан с началния период на обитаване. Възникването на Сердика може да се отнесе вероятно още към самото начало на I век и сигурно към средата - третата четвърт на I век. Наличната информация показва, че първото планиране на селището е извършено още тогава и остава непроменено за векове напред. Откритите монети от I век принадлежат към емисии, сечени за римската войска и циркулиращи във военна среда. Открит е значително количество вносен материал - фибули, стъкло, червенолакова керамика. Тези данни позволяват, макар и с известна хипотетичност, да се предположи, че възникването на Сердика е станало с участието на лица, свързани с римската войска. Липсата на керамика или находки от предполагаемо местно население показва, че възникването на селището в началните десетилетия на I век се дължи на ново население. Следи от по-ранно тракийско селище в обхвата на проучваната площ не се откриха.
Именно в това, че най-ранната планировка от I век определя градоустройството на Сердика за векове напред, би могло да се търси причината за особената форма на по-късното укрепление, оформено почти по каноните на римските военни лагери. До края на века селището се характеризира със значителни по площ жилищни сгради. Вероятно при управлението на император Хадриан се извършва основно благоустрояване на Сердика. Откриват се и първите наченки на архитектурна декорация. Периодът от последната четвърт на II век до края на III век е време на разцвет за Сердика. Оформят се бани към големите домуси, а улиците, както и части от интериорните пространства се настилат с каменни плочи. В следващия период до средата на V век откриваме нова строителна активност. Преизградени са баните в жилищата и са увеличени жилищните площи. Нови промени в градската планировка се наблюдават в края на V и в VI век, когато е преградено кардото между двете сгради в сектор Север, изграден е нов канал под декуманус 3 и е оформена настилка от по-малки каменни плочи и преупотребени детайли (седалка от амфитеатъра, олтарна преграда). Променят се интериорните части на сградите - има частично стесняване на входове, съоръжаване на двойни обслужващи помещения, преустройства във вътрешния двор, надграждане на апсидната сграда, нови подови нива от тухли. Към началните десетилетия на VI век е изградена аркадата по южния край на декуманус максимус.
Като цяло времето след средата на V до към края на VI век е последният период на просперитет на Сердика. В самия край на VI в. се регистрират огромни разрушения, паднали аркади и стени и дебел повече от метър пласт деструкции. Това масово разрушаване на доста стабилни като градеж сгради трябва да се свърже с природен катаклизъм - вероятно земетресение. След началните десетилетия на VII век са се оформяли отделни малки жилищни помещения и се използват по-запазените части от старата застройка. Един от малкото сигурни факти е регистрираното нивелиране на част от настилката на вътрешния двор в една от сградите и използването на кладенеца, оформен там. Като цяло краят на VI век бележи и края на градското развитие на Сердика. Освен повсеместните разрушения се вижда изоставяне на старата улична мрежа. Пространството над античните улици започва да се усвоява за жилищни нужди.
----------------
*Авторът е ръководител на екипа археолози от НАИМ-БАН, който прави разкопките при метрото пред ЦУМ

Следва
Градът от Средновековието до Възраждането