Приказният Лъвски замък в сърцето на Германия

Заради изкуствените руини на псевдоготическия Льовенбург наричат парка край Касел първия "Дисниленд"

събота, 02 Октомври 2010 / брой: 226

8798

В сърцето на Германия, край град Касел, се намира уникалният Бергпарк Вилхелмшьое. Историкът Георг Дейо (1850-1932), който се смята за вдъхновител на модерната дисциплина "историческа резервация", описва парка като "вероятно най-грандиозната комбинация от пейзаж и архитектура, която барокът някога си е позволявал". Паркът край Касел, простиращ се върху 2,4 кв км (590 акра), е най-големият европейски парк, разположен върху хълмист терен и вторият по големина на планински хълм в света. Построяването на Бергпарк, което ще рече "планински парк", започва през 1696 г. и продължава още 150 г. напред във времето.
В рамките на хълмистия парк Вилхелмшьое се намира един приказен замък, останал сякаш от Средновековието. Но това съвсем не е така, макар заблудата да е доста успешна. Льовенбург или Лъвския замък бил поръчан през 1785 г. от ландлорда на Хесе-Касел Вилхелм IX (1743 -1821 г.), който по-късно бива въздигнат до курфюрист и вече е известен като Вилхелм I. Всъщност Бергпарк бива поръчан още от предшественика му Шарл I като бароков парк. Италианският архитект Джиовани Франческо Гуерниеро започва строежа на монумента на Херкулес през 1701 г. и на гигантските фонтани и каскади около него. Вилхелм предприема разширение на парка, а архитектът Симон Луи дю Ри започва строежа на монументалния палат в класически стил Вилхелмшьое, където ще се премести официалният двор на принца. Междувременно планът за парка се променя и от френски барок той приема облика на английска градина. По времето на тези модификации архитектът Хайнрих Кристоф Юсоу, специализирал във Франция, Италия и Англия, проектира и строи основните забележителности, с които паркът е известен днес: изкуствените руини на Льовенбург, римския акведукт, разширението на езерата и фонтаните заедно с Дяволския и Адския мост. По-късно паркът се сдобива и със свой изкуствен водопад.
Обградени от гъста растителност, "руините" на замъка били построени нависоко във Вълчата долина, на около половин километър от двореца Вилхелмшьое. Първият камък на Льовенбург бил положен през 1793 г. и първоначалната идея била той да представлява уголемен павилион с няколко стаи за отмора. В течение на осем години строителните планове били променяни, за да се получи един напълно завършен готически планински замък. Както и фасадата, така и разположението и използването на стаите били променяни доста пъти. Така например след бляскавата коронация през август 1798 г. Вилхелм, вече в качеството си на курфюрист, наредил разширяване на замъка. След като се сдобил с метреса, замъкът получил цял един допълнителен етаж, за да бъде завършен в настоящия му вид през 1801 г.
Може да се каже, че за период от осем години Вилхелм построява първият изкуствен парк, нещо като предшественик на парковете "Уолт Дисни", съчетаващ различни архитектурни стилове и декоративни елементи. За построяването на Льовенбург - замък чиито изкуствени руини наподобяват старите английски и шотландски замъци, Юсоу заминал за Англия, за да се запознае на място със спецификата и романтиката на английската замъкова архитектура. Лъвският замък е първият опит за неоготика в Германия.
Като един от първите псевдосредновековни замъци, предназначени и за обитаване, Лъвският замък е предшественик на световноизвестните Бабелсбург (XIX век) или замъкът на лудия крал Лудвиг II - Нюшванстайн пък защо не и на знаменития Замък на Пепеляшка в парка Дисни от ХХ век. Тук Вилхелм прекарвал щастливи часове с метресата си Каролине вон Шльотфайм далече от тежкия официален протокол на дворцовия живот, а и от съпругата си.
Льовенбург не бил построен с цел да пази обитателите си от враговете, а по-скоро като символ на управляващата династия, предназначен да показва на гостите престижа на ландлордовете на Хесен-Касел. Вилхелм възнамерявал някой ден костите му да бъдат положени в дворцовия параклис, така че Льовенбург имал тройно предназначение - декоративна функция за прекрасния парк, замък на удоволствията и мавзолей. Той е един от малкото така многобройни замъци на Германия и по-специално на федералната провинция Хесен, който пази великолепното си обзавеждане и мебелите с петвековна история. Днес изглежда уникално запазен, въпреки че бомбардировките през Втората световна война почти напълно разрушават оригиналния под. По свой уникален начин Замъка на лъвовете пренася посетителите в атмосферата на дворцовия живот от 1800 г. Ако искате да видите скришното любовно гнездо на владетеля и да се пренесете в подобна обстановка, Льовенбург е вашето място.
Колкото до изкуствените руини, те били твърде обичаен декоративен похват, разпространен не само в Англия, но и дошли на мода из цяла Европа в края на XVIII век. Предназначени да внесат живописност в парковете, те са израз на новия романтичен дух, обхванал епохата.
Следвайки архитектурната линия на фасадата, вътрешността на замъка също гони двойна цел: да постигне изкуствена античност и да задоволи желанието на владетеля за пищен представителен стил и начин на живот. Курфюристът събирал средновековни, ренесансови и барокови мебели и предмети. В качеството си на суверен той лесно могъл да се домогва до предмети и обзавеждане от местните замъци и манастири. Богатата колекция от картини, гоблени, оръжия и други предмети трябвало да показват привързаността на принца към традициите и да легитимират положението му на управник.
Но разрухата така или иначе и реално застигнала замъка - от 1945 г. входното преддверие не съществува и днес за кралските покои се минава през входа за слугите. През войната от замъка останали непокътнати едва няколко стаи. По-късно те биват реконструирани и подобно на Стаята с перлените гоблени в дамското крило съхраняват богата декоративна история. Лъвският замък днес отново се гордее с богатото си обзавеждане.
В периода 1807-1813 г. съществувало васалното на Франция царство Вестфалия със столица Касел. Вилхелм I избягал със семейството си в Дания. В периода на Първата френска империя Франция била управлявана от брата на Наполеон - Жером Бонапарт. Той поддържал двора на Вилхелмшьое, който нарекъл Наполеоншьое, до 1813 г. След като Наполеон бил разбит край Бородино, казаците подгонили войските му, по-голяма част от които идвали от Вестфалия чак до Касел. През септември 1813 г. казаците заобиколили Касел и превзели града и към 1 октомври се смятало, че превзели и цялото царство. Три дни по-късно Жером се върнал с нова войска и си върнал Касел. С връщането на Вилхелм I казаците отново обсадили града. След като Франция загубила т.нар. Битка на нациите на 19 октомври 1813 г., руснаците освободили кралството и възвърнали статуквото до 1806 г. Вилхелм I живял до 1821 г., когато бил наследен от сина си Вилхелм II. Под олтара на параклиса в мраморен саркофаг почиват останките на стария принц. С неговата смърт Льовенбург се превърнал в огромен мавзолей. Синът му на свой ред разпоредил още едно голямо разширение на парка през 1826 г.
В по-нови времена, през 1972 г., канцлерът на Западна Германия Вили Брандт и премиерът на ГДР Вили Стоф се срещат в двореца Вилхелмшьое за първите преговори между двете германски държави.
Днес Вилхелмшьое е музей с огромна колекция от стенни гоблени, гръцки и римски антики и галерия за живопис. Колекцията на галерията фокусира интереса си към картини от XVI и XVII век и пази шедьоври на германски, италиански, френски и испански майстори. Тук се намира и втората по големина колекция с картини на Рембранд в Германия, сред които е и неговата известна "Саскиа".

Лъвският замък край Касел събужда въображението за приказките на Братя Грим