Мезелък - истински македонски гювеч

В годните на моята работа в Македония много обичах "Македонски мезелък", известен още като "тава мезелък" или "Кумановски мезелък". С една дума - голямо кулинарно преживяване, съставено от различни видове месо, омешано със зеленчуци, гъби, подправки и залети отгоре с кашкавал. Задължително се поднася в голям керамичен съд, пък ти да си сипваш "колкото ти душа сака". А тя, милата, сака, сака, та се кине.
Та присетих се за това благоухание в часовете след постигането от управляващите в Скопие на заветните 80 гласа "за", които откриват пътя за извършването на промени в конституцията на Македония, включително и с промяна на името в Република Северна Македония. И защо ли? Ами поради простата причина, че осигурените осем проблематични гласа от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ плиснаха кашкавала върху глинения съд, под който обаче ври и кипи от различни видове месо, всяко от което, но според интереса, се обявява за уникално и най-здравословно за държавното храносмилане.
С една дума - Заев и неговият СДСМ, може би в скоро време СДССМ, постигнаха драматична победа по пътя към НАТО и хипотетичното приближаване към Евросъюза. От своя страна обявяващите се за най-големени патриоти на "македонизма" ВМРО-вци на Мицковски, не скриха своето отвращение от действията на властта. Изритаха от редовете си осемте предатели и разкриха технологията за тяхното привличане. А тя, според тях, е проста и свързана със зависимости. Зависимост на "отцепниците" от правосъдната система заради агресията в парламента в "кървавия четвъртък" на 27 април 2017-та, зависимост от далавери по времето на премиера Груевски, зависимост от вероятно съдебно преследване на близки роднини и дори поотраснали деца. Принудителна зависимост с най-нова дата, казват, от онези финикийски прелъстителки, които обичали тишината, ама не винаги.
Ето това си е истински "Македонски гювеч", който в момента се възприема единствено като приятно благоухание от евроатлантическата общност. Но дали след сигурното приемане на бъдещата Република Северна Македония в НАТО по геостратегически съображения проблемите ще останат в миналото?
Изглежда, само наивник би си въобразил, че в узрялата за преименуване държава край Вардар бързо ще се стигне до национално помирение. Сегашната опозиция, независимо от моментната загуба, неизбежно ще използва аргументи за манипулативния характер на вота, както го наричат, в "черния петък". И занапред тя ще залага силно на местния патриотизъм, изразения македонизъм с всичките му недомислия и фалшификации, но и, забележете - също на своята привързаност към членството в НАТО и някога в ЕС. Тази политическа платформа не е без бъдеще, особено като се има предвид сериозната подкрепа за партията на Мицковски сред населението, но не толкова и за самия него. Така че македонското ВМРО неизбежно ще премине през катарзис. Може пък и да се стигне до отрезвяване и надделяване на онези трезви гласове в организацията, които да я върнат към изворните й ценности! Дали?
Социалдемократите пък независимо от сегашната победа и тържествените трели отблизо и далеч в прослава на светлото бъдеще на държавата, тепърва влизат в политическата центрофуга. Видно е, че на Заев и компания ще им се наложи да работят в условията на тотално противопоставяне в обществото.
Факт е, че македонците са приблизително поравно разделени между двете най-големи партии. А също абсолютна реалност е пълзящото настъпление на албанския политически корпус, а да не говорим за неудържимото нарастване на това население с най-висока раждаемост в Европа. При това положение трябва ли да изненадват вече неприкритите искания, освен с вече почти постигнатата двуезичност, за промяна и в преамбюла на конституцията с включването и на албанците като държавнотворен народ. Вярно, засега тази екзотика артикулират опозиционни албански формации. Но дали пък те не са говорители на своите сънародници във властта? Или им е чужда перспективата за... национално албанско обособяване в по-широк балкански обхват?
Та това си мисля покрай "Кумановския мезелък". Да ви е сладко!