Мнение
Когато не проумяваш какво не разбираш
България е в окаяно положение, понеже по високите етажи седяха хора, враждебни към интересите на мнозинството
/ брой: 206
"Всички сме в канавката, но някои гледат към звездите."
Оскар Уайлд (1854-1900), английски писател
Няма значение колко бързо тичаш, ако не тичаш в правилната посока. И няма значение колко задълбочено и логично анализираш социалната действителност, ако не си избрал правилния модел за постановка на проблема, образец за решаването му.
Никой от ползвателите на средствата за масова информация у нас не би могъл да оцени като предостатъчно количеството на политологичните, социологическите и икономическите анализи по време на проведените два пъти т.г. парламентарни избори, както и след тях. Напротив. До известна степен дори и гледните точки бяха доста разнообразни. Въпреки това у мен те породиха категорично разочарование. Всичко, поднесено от медиите по темата "парламентарни избори", ми напомняше последователното рециклиране на една и съща изходна суровина. Предизборните платформи и малкото на брой смислени управленски идеи не станаха обект дори на опит за диалог с избирателите. В хода на предизборната кампания партийните активисти, които по презумпция би трябвало да се състезават за доверието на гражданите, продължиха да се карат помежду си и да продуцират скандали.
Разбираема е неподготвеността на гастролиращите от едно в друго телевизионно студио и от едно печатно издание в друго политолози, социолози, икономисти и пр. "деятели на умствения труд" да се преквалифицират в учителки от първо отделение в училището на живота. Това обстоятелство е възможно само при положение, че самите даскали са достатъчно подковани по темата, което обстоятелство е много, ама много под съмнение на фона на цялостните им професионални досиета досега.
Първо. Трикът с голямообемния чувал на Дядо Мраз четирисезонно е възможен, но за да бъдат раздавани нонстоп подаръци на електоралните питомци, все пак някой би трябвало да зарежда своевременно вълшебното чувалище.
Както е добре известно от историята, във всяка ситуация има по няколко възможни решения, но само едно е правилното и обикновено то е и най-трудното за осъществяване.
Именно така е поставен и проблемът с пълненето на широкоформатния чувал на
общобългарския Дядо Мраз
По принцип е възможно да бъдат печатани и пускани в обращение емисии от нови банкноти, които не притежават покритие, но и не съответстват на необходимото допълнително произведено количество от стоки или услуги, за да не доведе отпечатаното ново количество парични знаци до инфлация. А повишаването на цените на стоките и услугите де факто обезсмисля, макар и с малко закъснение, печатарската машина за парични знаци. Конкретно у нас този вариант е неприложим, поради приетите фискални условия при въвеждането на валутния борд.
Друг възможен трик за натъпкването на чували на Дядо Мраз със 7 000 000, че и отгоре, индивидуални приятности за мало и голямо по земята българска, е да бъде изтеглен облигационен заем. Но тази технология за бъркане в единия джоб на гражданите, за да им пуснат по нещичко в другия джоб, по принцип не се приема с бликащ ентусиазъм от масите. Колкото и патриотично да е етикетирана.
По време на Първата световна война широко разпространение получава практиката за директна продажба на правителствени облигации чрез доброволно изкупуване, като покупката им е разглеждана от официалната пропаганда като изпълнение на патриотичен дълг. Британските филми "You!" и "For the Empire", поръчани от Военния комитет на военните заеми (за държавата), дадени от дребния инвеститор, подтикват населението да инвестира във военни облигации. Германски плакат от 1917 г. показва морски офицер, който обяснява на свой войник на фона на потъващ вражески кораб: "Ето как твоите пари помагат на борбата. Превърнати в подводници, те те предпазват от вражеските снаряди. Затова участвайте във военния заем!". По думите на американския финансов министър Уилям Гибс Макадо, изречени през 1917 г.: "Човек, който не може да заеме на своето правителство 1,25 долара при 4% лихва, няма право да бъде американски гражданин".
Но времената сега, в третото десетилетие на ХХI век, са съвсем различни спрямо средностатистическата информираност у населението, и затова то съвсем лесно би могло да пресметне, че инфлационният индекс не би могъл да бъде компенсиран от понастоящем ниските лихвени проценти, а и дългосрочната перспектива за падеж на облигациите по хипотетичен държавен заем не е съблазнителна примамка. Така че и този вариант за набиране на средства за пълнене на чувала на Дядо Мраз отпада.
Друга възможност е системата "с лифта нагоре, който води надолу", или образно казано, повторение на сагата с гръцката финансова задлъжнялост. Както гласи френски афоризъм - най-лесното за практикуване изкуство е
изкуството да се харчат пари
Вече половин век нашенските управници се разтоварват от вътрешно- и външнополитическите проблеми, които очевидно не са лъжица за техните уста, с шопинг терапия - разхождат се по финансовите пазари да купуват... пари. С много нули след първата цифра. А и нали най-доброто качество на парите е тяхното количество. Колкото до концепцията да се вземат заеми, за да бъде финансирано държавното управление, най-изявеният от мислителите измежду основателите на САЩ Томас Джеферсън (1743-1826) е категоричен: "Вярвам, че банковите институции са по-опасни за нашите свободи от редовните армии и че принципът да се харчат пари, които трябва да бъдат плащани от идните поколения, наричайки това финансиране, не е нищо друго освен измама над бъдещето в голям мащаб".
Ето, че достигнахме до най-трудния, но затова пък правилния, начин за пълнене на Дядомразовия чувал. Посредством труда на цялата нация. За разлика от индивидите, които у нас се позиционират в управленската сфера (за удовлетворяване на собствени материални и/или психологически щения) и които по обективни причини биха могли много по-малко да разчитат на доларови потоци откъм новия Голям брат, отколкото политиците на юг от 38-ия паралел върху Корейския полуостров. Там дори прононсираните диктатори Пак Джон Хи, Чун Ту Хван и Ро Де У не пропускаха да отварят буквара на живота пред своите сънародници: "Работете! Работете! Работете и вие ще бъдете царете на ХХI век!".
У нас обаче нито една партия не е поставила в центъра на своята програма призива за масов ентусиазиран и къртовски труд като единствено възможния път за благоденствие. Защо ли?
Понеже не е възможно хората да бъдат запалени да се трудят самоотвержено, ако те не са убедени, че е налице процедурна справедливост, както и справедливост на разпределението. Това изискване не е само абстрактен морален императив. Още древните гърци са осъзнали значението на справедливостта за наличието на социален интегритет. Както е писал лирическият поет Пиндар (518-ок. 446 г. пр.н.е.):
"Непоклатимата основа на държавата е справедливостта"
Справедливостта, функционираща като морален императив в обществото, е не само необходимото и почти достатъчно условие, което споява поведенческите вектори в една посока на съзидание в полза на общото благо, за да преминават членовете на това общество благополучно дори през тежки катаклизми: земетресения, пожари, наводнения, суши, епидемии, чуждестранни нашествия, но и създава предпоставката за постигане на висшето благо - щастието, което се определя като разумна деятелност на душата за осъществяване на нейните добродетели.
Каква справедливост като морален императив съществува в една държава, която отдавна е съвсем загнила откъм главата? Този въпиещ дефицит на социална справедливост в българското общество напълно легализирано продължава и понастоящем. Съотношението между най-високата заплата на държавен служител - президента, и най-ниското годишно заплащане на служител в държавната администрация в САЩ е 400 000:30 240 щ.д., т.е. 13,23 пъти. В Германия това съотношение е 9,70 пъти между най-високата месечна заплата в държавния сектор в размер на 14 749,49 евро и най-ниското заплащане, което е 1520 евро месечно. В България, най-бедната страна в ЕС, понастоящем съотношението между заплатата на председателя на КФН в размер на 18 406 лв. месечно (за 2020 г.) и минималната заплата - 650 лв., е 28,32, т.е. е 2,92 пъти по-голямо, отколкото в Германия.
Вземем ли като база за сравнение месечните заплати в размер на 60 000 лв., каквито според медиите у нас са били изплащани в Българската банка за развитие, то съотношението придобива омерзителната стойност 92,5:1!
Именно затова социалната действителност в България е окаяна, понеже систематично на високите властови позиции са хора с враждебен спрямо интересите на мнозинството граждани морал.
- Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България