Мнение
Документален памфлет
Къде е научният антикомунизъм?
/ брой: 211
"Няма друго жизнено общество, освен това, което се оживява от неравенството и несправедливостта."
Пол Клодел (1868-1955 г.) - френски дипломат, поет и драматик
Един призрак броди из България. Посредством средствата за масова информация. Призракът на антикомунизма.
Призракът внушава:
Комунизмът - това е сковаване на интелигенцията в клетката на класовата борба, безропотно обслужване на пролетариите, за да изпълнят те внушения им от Карл Маркс дълг към себе си, да се вдъхновят за обединение и заедно да разчупят оковите на зависимостта от заплащането за труда.
Комунизмът - това е ограничаване на частната собственост и свободния предприемачески дух.
Комунизмът - това е безпощадно мачкане на правата на отделния индивид.
Комунизмът - това е терор и репресии срещу неговите политически противници и масовото им физическо унищожаване.
Комунизмът - това е антирелигиозната религия на невежите и дебилите, предвождани от социопати, жадни за власт.
Призракът на антикомунизма, който броди из България, внушава още:
Всяко от гореизложените твърдения е аргументирано и "безапелационно" доказано, като се изходи от историческия опит на т.нар. социалистически държави.
Тук призракът на антикомунизма облекчено въздъхва - забил е последния гвоздей върху ковчега на комунизма. Дано
да се пържи той в деветия кръг на Ада
всегда нине и присно и во веки веков!
И така, от нине до века по земята българска ще кънти антикомунистическата мантра: "Издума ли се "комунизъм", в съзнанието на населението българско веднага трябва да изкача от неговото подсъзнание набитата там информация за туй изчадие луциферско - комунизма"!
Ето го The End-ът, казано на "новобългарски" език, за смъртоносната заплаха за благоденствието на частния капитал и предприемачеството, пак частно. И най-вече за печалбите капиталови.
Въпреки че с голямата историческа лопата могат да бъдат изкопани още купища доказателства за несъвършенства, недъзи и недостатъци на тази обществено-политическа система, претенциозно наименувала себе си "социалистическа", освен тези, изтъкнати от съветолозите, кремлинолозите и останалите им колеги по идеологическа оптика, то, както е писал Оскар Уайлд: "Истината рядко е проста и никога не е чиста".
Всъщност, истината за фразеологичните ексерсизи на индивидите, самоетикетирали се за "критици на комунизма" както у нас, така и извън България, е, че те нещо критикуват, но и доста нещо премълчават. И така, първо, наистина ли "критиците на комунизма" критикуват именно научния комунизъм?
Карл Маркс изгражда своето революционно учение, като изхожда от един фрагмент във философските схващания на ранния Георг Хегел (1770-1831), който във "Феноменология на духа" извежда
фигурите на Господаря и Роба.
Съгласно Хегел, всяко самосъзнание структурно се нуждае от друго самосъзнание и тяхната борба трябва да има като изход не смъртта на едното от тях, а подчинението на едното от другото.
Така се появява различието между Господаря и Роба и диалектиката на техните отношения. В двубоя Господаря се подлага на смъртен риск и, побеждавайки, става господар. Роба се побоява от смъртта и, претърпявайки поражение, се примирява с положението на роб и се превръща в някаква "вещ", зависима от Господаря. Господаря експлоатира Роба, принуждавайки го да работи за него, и се удовлетворява, като използва тези предмети, които произвежда за него Роба.
По-нататък в анализа на Хегел се задейства диалектиката, понеже Господаря попада под зависимост от Роба, тъй като той ползва произведените от него предмети, а сам не ги създава. Роба пък, научил се да произвежда предмети за Господаря и почувствал неговата зависимост от това производство, може да се възползва от ситуацията и да унищожи отношението на господство. Именно тук Карл Маркс съзира възможността за революционно освобождаване на наемния труд от капиталистическата експлоатация.
Не става въпрос само за възтържествуването на една социална справедливост. А за едно революционно преобразуване на целите и хоризонтите на дейността на държавата и гражданите. За стремеж към "истинско царство на свободата", според Маркс, под което понятие той разбира не разкош, леност или привилегии, а култивиране и изразяване на истинските човешки способности към етична и към политическа свобода - творчеството, свободното мислене и съзиданието.
Още за Аристотел, после за Карл Маркс, а по-късно и за Хана Аренд и много други мислители, потенциалът на човека се реализира не в борба за съществуване и натрупване на блага, напротив - в друга сфера на дейност.
Задача невъзможна е да бъде атакувана аргументирано идеята за създаване на общество, в което производството на материални блага е в "царството на необходимостта" (терминът е на Карл Маркс), а индивидите се ограничават само до "екзистенциалното потребление", т.е необходимото за тяхното съществуване (според Ерих Фром), което е предпоставка, за да разцъфти свободният човешки дух. Затова т.нар. антикомунисти извършват подмяна на смисъла на термина, като отъждествяват комунизма с обществено-политическата действителност в "социалистическите държави", независимо дали в исторически или в актуален план.
Именно в Съветския съюз и другите източноевропейски страни управляващите малцинства де факто се обуржоазиха, като за техните представители напълно важеше разобличителната сатира на Оскар Уайлд: "Той се преструва на отдаден на народа, а живее в палат; проповядва социализъм, а взема заплата, с която може да се издържа цял окръг". Този процес на обуржоазяване и установяване на доминираща консумативна поведенческа нагласа е антагонистичен на идеите на научния комунизъм и ерозира масовата подкрепа за комунистическите идеи в европейските т.нар. социалистически държави. Той доведе до краха не на "комунизма", а на неговите конкретни обществено-политически системи, които проф. Збигнев Бжежински дефинира като "държавите, които наричаха себе си социалистически".
Другият базисен трик, използван при
манипулацията за анатемосване
на комунизма е пълното игнориране на обективните предпоставки, които довеждат до появата на това учение. И които са актуални и понастоящем в капиталистическите държави.
Австрийският психиатър и психолог Зигмунд Фройд (1856-1939), който в никакъв случай не би могъл да бъде определен като комунист, пише: "Трябва да се очаква, че тези потиснати маси ще изпитват завист към предимствата на привилегированите и ще употребят всичко, за да се освободят от по-голяма част от лишенията. ...Не се налага да споменаваме, че културата, която оставя неудовлетворени толкова много участници и която води до тяхното въставане, няма перспектива за продължително съществуване, а и тя не го заслужава".
Английският философ, икономист и политик Джон Стюарт Мил (1806-1873) пише: "Индустриалната икономика, която разделя абсолютно обществото на две части - заплащащите надници и получаващите ги, първата наброяваща хиляди, последната милиони, нито е подходяща, нито може да трае вечно".
Американският икономист Джон Кенет Гълбрайт (1908-2006) заключава: "Има едно много обичано от консерваторите клише, че социализмът и комунизмът са причината за нисък жизнен стандарт. Много по-точно е да се каже, че непретенциозният и нисък жизнен стандарт правят социализма и комунизма осъществими".
Да сте чули изобщо някога домораслите ни и чуждестранно напоявани от финансовите шлаухи "антикомунисти", залягащи от един телевизионен окоп в друг, да дискутират и - о, чудо! - да оборят заключенията на Зигмунд Фройд, Джон Стюарт Мил и Джон Кенет Гълбрайт? Отговорът е категорично "не"!
Същият отговор "не" е и на питането дали има индивид от гилдията на "антикомунистите" по земята българска, който да е развенчал привлекателността на едно общество, където свободният човешки дух на масите би бил освободен от капиталистическата експлоатация, тоест да е разбил на пух и прах философията на научния комунизъм.
Не се ли оказа, че не научният комунизъм, а именно научният антикомунизъм е химера?
*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България