Истински дипломат, нали?

Според бившия германски консул в София, а по-късно посланик в Скопие Клаус Шрамайер, спорът между България и Македония се води от "тясно скроени дебелоглави провинциалисти". Колкото до София, тя в спора си със Скопие проявявала доминираща арогантност спрямо бедните си братя отвъд границата. Нещо повече. Самопровъзгласилият се за главен, едва ли не, рефер в многолетната словесна (и не само) дискусия Шрамайер, безпардонно дава квалификации, неподходящи за дипломат от кариерата. "Исторически шовинизъм" нарича той правото на България да защити националната си история и задава смразяващия въпрос: "Кой е дал на София правото да се разпорежда с историята като своя собственост?". "Българската политика очевидно се интересува повече от историята, отколкото от настоящето", констатира още Шрамайер, но веднага забравя, че за дипломат, работил и в двете страни, е най-малкото недопустимо да не познава проблематиката, породена по стечение на обстоятелствата от волята на великите сили, към които самият той принадлежи. Воля, която действа и до днес, както се оказва.
Та лицето Шрамайер, когото от уважение би трябвало да назоваваме според сана му "негово превъзходителство", стига до гениалното прозрение, че ако заради късогледството на София Македония бъде отклонена от европейското си бъдеще, то вината ще носи България.
Откровеният и честен според него анализ на ситуацията между двете държави означавало да се взрем задълбочено, за да съзрем и присъствието на "българската мафия", която здраво се била окопала сред траншеите на миролюбиво воюващите за истината македонци. Според него засега, във времето, в което "вълците отново вият край Вардара", повод за радост сред македонците бил фактът, че в глутницата (български управляващи и мафия) липсват само сърбите, заети с по-важни проблеми. Точно сърбите, при това в контекста на балкансите взаимоотношения.
Истински дипломат, нали?