Нощ без шампиони

Колкото повече пропада българският спорт, толкова повече церемонии организира властта, за да отбележи възхода на този социален феномен. Без да омаловажавам резултатите на спортистите и треньорите им, крупните успехи на предшествениците им в миналото рязко контрастират с тенденцията към постоянен регрес на достиженията. Да припомним представянето на състезателите ни на олимпиади, където след титлата на Румяна Нейкова от Пекин 2008 нямаме други шампиони. След Игрите в Китай начело на спорта ни бе издигнат треньорът и съпруг на шампионката - доц. Свилен Нейков. В резултат - загубихме доказан специалист, а спортът продължи да се спуска шеметно надолу. Сменилият го в следващите кабинети "Борисов" бивш лекоатлет Красен Кралев, май ще бъде запомнен повече с появите си по спортни събития, отколкото с успехи в тях. 

Варненецът дори не знае колко малко отличия имахме в олимпийски дисциплини през изминалата 2019 г. Нито колко квоти имат спортистите ни за Токио 2020. Докато по телевизиите ни облъчват с реклама за тотализатора и с това колко много олимпийски квоти "имаме". Имаме, ама на куково лято! Отсега можем да се обзаложим, че в Япония ще изпратим най-малката олимпийска делегация от 60 години. А по-малкото олимпийци гарантират и по-малко отличия. Не успяхме да класираме отбор в колективните спортове и дано "куфари" не надуят бройката на делегатите ни. Конкуренцията е все по-неистова. Повечето олимпийски квалификации предстоят, а МОК ограничава масовостта на Игрите с жестоки пресявки. Но е вярно, че дори БОК не отчита колко са бъдещите ни олимпийци. Може би от срам!? 

Та така и с "Нощта на шампионите", в която шампионите бяха твърде малко. И добре, че бяха награждавани и легенди в българския спорт, та поне малко церемонията да заслужи името си.