"Дебелянов и ангелите" в Пловдивския театър

"Дебелянов и ангелите" грабва изведнъж - с първите секунди/минути, когато виждаш сцената, осветлението те потапя в атмосферата, влюбваш се в сфуматото му, в черно-белия растер, започва да се уголемява сянката на висок мъж (разпознатият Добрин Досев), след което прозрачната завеса се разтваря, сменят се плановете като във филмово действие, на сцената е издигната зашеметяваща конструкция на траншеи/окопи, полетяла като стълба към небето. По нея ще затичат подпоручик Дебелянов и войниците от непокорната 5-а рота, които във финала ще се превърнат в ангелите, жертвите на войната.
Превзети сме напълно. Сценографията и костюмите на Мира Каланова са безусловно постижение и код в реализацията. Но в основата на всичко това, разбира се, без съмнение е Александър Секулов с неговия пиетет и изискан вкус към високите стойности/образци в българската литература. За него е доброволно усилие, самозадължение, мисия да постави добрата българска литература на/върху театралната сцена. След текстове на Милен Русков, Алек Попов и "Трънски разкази" от Петър Делчев дойде ред на Дебеляновата поезия. Това, което той е сътворил, е вдъхновена композиция по теми и факти от "Слепия градинар" на Валери Стефанов, текстове от  "Помни войната" на полковник Борис Дрангов, стихове и писма на Димчо Дебелянов и, разбира се, авторски разсъждения и реплики, обагрени от собственото му виждане за личността на поета и последните 10 дни от неговия живот, за войната и смъртта. Сигурна съм, че той е работил до последния ден преди премиерата върху шлифовката на този текст за сцена. Спектакълът е роден в синхрон с режисьорката Диана Добрева. И това също се чувства. И двамата имат усет към красивото и вълнуващото сетивата и душата. Нейният избор на постановъчния екип (в него, както винаги, е и Петя Диманова - без нейната звукова среда нямаше да усетим така осезаемо войната и смъртта) и на изпълнителите в спектакъла е без съмнение.
Открит е един млад актьор със светло излъчване за ролята на поета, запомнете името му, тепърва то ще се чува - Ненчо Костов. В ролята на ментора, който произнася текстове от "заветите" на Дрангов, който е като негово "алтер его", е Добрин Досев. Красиви визиони с госпожиците, в които е бил влюбен Димчо, с образа на "разблудната царкиня" (Радина Думанян, Патриция Пъндева, Мария Сотирова), с майката (Мария Генчева).
Сложна задача е да пресъздадеш спазмите на войната чрез участниците в нея - групата на войниците и на командващите офицери. Шест млади и на средна възраст актьори тичат самоотвержено по наклона на вертикално наклонените траншеи. Понякога текстът се чува, понякога не. Понякога се различава нечия индивидуалност (Венелин Методиев, Красимир Василев, Алексей Кожухаров, Ивайло Христов, Димитър Банчев, Никола Орешков), понякога не. Разтърсващ епизод с нарочения за шпионин грък (актьорът Тодор Дърлянов) и последвалия разстрел. Добър избор на автора да включи епизод и с чужденците, участници и потърпевши във военните действия на Южния фронт (Траян Гогов, Стилиян Стоянов). Помни се сцената с писмото на французойката Симон до нейния любим, попаднало случайно и четено колективно от ротата.
Емоционални отзвуци и ръкопляскания сред смълчаната почти религиозно публика предизвикват познатите на всички стихове на поета "Помниш ли, помниш ли тихия двор" и "Аз искам да те помня все така", произнесени особено проникновено от актьора Ненчо Костов. Както и изнесеният на авансцената патриотичен речитатив на Кирил Христовото "Честита новата 1916 година", изпълнено от актьора Алексей Кожухаров.
Финалната сцена с "Дебелянов и ангелите" и подреждането им в една редица предизвиква въздишка на облекчение. Толкова сгъстено е емоционалното напрежение. В първите минути публиката остава безмълвна, след това взрив от аплодисменти. Наистина специално внимание заслужава реакцията на зрителите. Не всичко е загубено. Спектакълът на Пловдивския театър възстановява баланса на нашето духовно живеене. Припомня ни, че театърът е и храм. Много пречистващо преживяване.


Авторът Александър Секулов, режисьорката Диана Добрева и директорът на Пловдивския театър Кръстю Кръстев


Сцена от спектакъла
Снимки Георги Вачев