За нашите и техните паметници

Христина Коемджиева

Паметникът на Свободата (още известен като Паметникът на Шипка) е трън в очите на кириякстефчовците, откакто Освобождението им е попречило да гъзоугодничат за жълтици на чужди народи. Свободата за тях е една пречка. Пречка да властват тотално над собствения си народ, въртейки алъш-вириши с тези, които ни експлоатират. Продажни чорбаджии е имало и тогава, има и днес.
Но тези гниди, поради страхливата си природа, няма да посегнат на Шипка.
Те само ще го оковат, както оковаха свободата на народа ни, за да ни предоставят за роби на Запада.
Те само ще го обградят, за да демонстрират силата си, която никога не ще бъде реализирана, защото в същината си са едни плужеци.
Те само ще се направят, че искат да го реставрират, но ще целят да ни обездухотворят, за да се превърнем накрая в празни мекотели като тях.
Тях не ги интересуват паметниците ни, защото са безпаметни. Не ги интересува народът ни, защото са безродници. Те нито ще съхранят паметник, камо ли да го въздигнат. За тях музеите са места, които събират прах.
Техният Господ е парата, а олтарът - банките. Това са техните паметници. А жертвоприношенията правят с животите ви. Като бавно ги изсмукват с изродените си пипала.
Няма спиране. Тяхното смучене не зачита знак "стоп". Но нека знаят едно. Българският народ е заспал и поради това всеки слабоумник си мисли,че може да прави каквото си иска. Докато един ден отникъдето ще има пробуждане - рязко и внезапно като буря и ще хвърчат тела срещу безчовечната неправда на изменниците.
И никакъв знак "стоп" няма да спре това.

Фейсбук