Смехът поправя нравите

Сетих се за тази сентенция, докато се разхождах из една от залите в Съюза на художниците на ул. "Шипка" № 6, където и тази година беше поредно представена продукцията на нашите карикатуристи.
Смехът поправя нравите - това старо "откритие" или афоризъм, в чиято истинност съвременният наш живот ни кара да се съмняваме (защото днес повече има или тъжен смях или смях-подигравка, поднесен ни от неспособни или недоброжелателни управници), принадлежи на френския поет Жан Батист дьо Сантел и е избрано за девиз на френската комична опера. Разбира се, неговият смисъл или поле за действие са много по-широки. Артистите, а преди тях авторите и композиторите едва ли са влагали в посланието си до публиката остротата на злостната сатира, чийто по-силен синоним е думата "гавра".
В розови тонове виждат смеха и други французи. Това са писателите Юго и Рабле, първият от които казва "Смехът е слънце: прогонва зимата от лицето на хората", а вторият - "Хуморът е спасителен пояс върху вълните на живота". Не искам да викам на помощ не особено големите си исторически знания, но двамата класици на френската и на световната литература едва ли са имали като родните ни министри на вътрешните работи, на финансите и др. Доброжелателно е изказването по този повод и на нашия класик на карикатурата Илия Бешков: "Иронията и усмивката ни учат да се посмеем над глупците и измамниците, които без тази ирония щяхме да мразим и презираме".
    За щастие неговите ученици и вече учениците на неговите ученици, чиито смешни и уж смешни рисунки видях на въпросната изложба, не гледат така розово на живота ни. И не може да бъде иначе. Нещо повече - с карикатурите си те ни учат на гражданско отношение към обществените порядки и нрави. Наистина много от третираните теми са опит за корекция на отколешните и трудно поправими кусури на хората, или критика на онези наши трески за дялане, които са отречени още от десетте божи заповеди. Но когато тези слабости са проявени от някой обикновен човек, когато бедният ни съсед например е откраднал нещо дребно, е едно, а когато безчинства онзи, който решава съдбата на цяла държава, няма място за розово отношение към него.
    Така смятат и карикатуристите в творбите си, показани на изложбата, и не случайно от всеки ъгъл на залата са се проточили нарисувани полицейски уши, които се мъчат да чуят дори мислите ни. Тази актуалност е едно от ярките качества на експозицията. И в нея не само при познатите ни карикатуристи-вестникари, а в много по-широк кръг от автори са повдигнати и осмени или художествено заклеймени както есемесите, така и редица други язви и тегоби на уж демократичното ни общество. Гледах, радвах се (в момента) на проявеното остроумие и художествено майсторство и много от социалните, политическите, ратуващите за българщина и други карикатури ме накараха да си помисля, че ако случайно ги видят ръководителите на държавата ни (и не си кажат известното "това не се отнася за нас") ще реагират по един от следните два начина - или ще си подадат оставките, или ще наредят да бъдат арестувани авторите-художници.
    Прищя ми се да притежавам каталог на изложбата и попитах служителката (седнала до вратата пред няколко пъстри издания) дали има такъв. Тя ми отговори утвърдително и ми продаде за 15 лева последната книжка на някакъв (иначе хубав) карикатурен алманах, в който обаче нямаше нито една от творбите, които току-що гледах. Прибрах се вкъщи, разлистих го и тъкмо да се ядосам, видях вътре отпечатан на две страници голям списък на многото международни премии, които са получили напоследък наши художници на близки и далечни конкурси. Споменаването на този списък, рекох си, може да замести лаишките ми усилия да оценявам художествените качества на изложбата. Мога само да спомена, че нейните различните награди справедливо са получили (измежду петдесетината участници) Ивайло Цветков, Ириен Трендафилов, Йовчо Савов и Велин Андреев. Не че други не ги заслужават!
Ще завърша с една китайска поговорка, която гласи: "Колиба, в която се смеят, е по-добра от дворец, в който плачат". Интересно какво би казал мъдрецът, който я е изрекъл за нашия случай, защото ние хем живеем в колиба, хем плачем?