Ръстът на художника

Позволих си да напиша това заглавие, защото не всички рисувачи могат да имат ръста на Владимир Димитров - Майстора, но някои могат да се наредят до него с изкуството си. Такъв е землякът му (също от Кюстендилско) Стоян Венев. Неговото самобитно творчество, неговата живопис, карикатури, графика и всичко, което е рисувал, можеш веднага да го познаеш. И не е нужно да си изкуствовед, за да кажеш за всяка от пълните с българска жизненост негови творби: това го е рисувал Стоян Венев.
Освен, че много харесвам творчеството му във всички негови подразделения (жанрове), а какво ли не е рисувал той, с големия художник ме свързват и житейски нишки. Роден е в село Скриняно, близо до Кюстендил, а майка ми - на отстоящото само на 4-5 километра село Соволяно. Те са били и съученици... Както техен съученик е и друг известен човек - актьорът Стефан Пейчев. От майка си знам, че тогава бъдещият голям художник, макар и дребен на ръст, са го наричали Тане Батето. Много години по-късно и аз бях добър познат на дъщерите му - Емето и Лена, художничка и журналистка.
Стоян Венев е роден на 21 септември 1904 година и завършва софийската Художествена академия през 1931 година при професорите Стефан Иванов, Борис Митов и Димитър Гюдженов. Още като студент сътрудничи с карикатури на редица леви издания, а после посвещава цялото си творчество на отрудените наши селяни и на техния весел и тежък, но също видян с усмивка живот...
"Независимо дали става дума за живописта на Стоян Венев, рисунката или карикатурата, казва Светлин Русев, каквото и да прави, по което и време да е създадено...всичко е белязано с онази стоянвеневска сила на внушение, която идва дълбоко от душата на българина." И си личи, вложено в автографа под нарисуваното през младежките години, които подписва като Пролетарче!
Може би затова дори в картините, третиращи трагични моменти, се усещат авторовите жизненост и оптимизъм. Неслучайни са неговите изказвания като: "Всеки ден се радвай на слънцето и на това, че си жив!", или заглавия на статии като: "Майстора спаси Стоян Венев от бой"! Ще цитирам и трето заглавие, което не се нуждае от обяснение: "Стоян Венев зарязва парламента заради четките". Не мога да не направя паралел с днешните народни представители, които се прехвърлят от една парламентарна група в друга и стискат палци пак и пак да попаднат в списъците за следващите избори...
Какви са темите на големия наш художник? Те се повтарят във всички разновидности на често неподлежащото на поставяне в определен жанр изкуство. Преди всичко той рисува своите съселяни във всички техни изживявания - радостни и тъжни. От веселите наши сватби няколко на брой: "Сватба-хоро", "Сватба зиме", "Сватбари", "Крадене на мома" и т.н., до теми едва ли не изчерпващи селския живот и неговото многообразие: "Срещи", "Жътва", "Задявка", "Пъдар и нарушители", "Мечкар", "Гол Дойчо", "Нова година" и много други. Едва ли има друг наш художник, не само от ранга на Стоян Венев, който да е "нарисувал" така всеобхватно нашето село от неговото детство и младост...
Комунистическото верую на Венев е дало израз в тематиката, но не и в нейната интерпретация. Тирани и мъченици има и в много други антагонистично противопоставени групи хора и при тях големият художник си личи... Човещината е над всичко в картини като "Септемвриец", "Песен за юнака", "Септемврийски нощи", "Посрещане на съветските войни" и т.н. И във всички рисунки и платна на големия художник изобщо не е трудно да го познаеш.
Затова пак ще цитирам Светлин Русев: "Венев е творец на самобитно изкуство с достъпен изразен език. Рисува с едри мазки, едри форми, лаконизъм на композицията. Създава хиляди битови сцени и откровено еротични картини, инспирирани от народните традиции и разкази. В изкуството му винаги има лека закачка или намигване. Рисува и пейзажи, в които личи здравата му връзка с българската земя..."
За да напиша това антрефиле, извиках на помощ интернета и там се насладих на многото поместени репродукции. Както и на добре изречени слова: Всеки опит за обяснение на необяснимия Стоян Венев ще ни изведе до изворите на националното, на усмивката и неподправения смях на селяните,  до българския бит и фолклор, до писаните талиги и шарени халища, извисени до една странна пластическа система...достъпна и демократична в своята дръзка и непосредствена изобразителност.