Паметникът на Победата при Филипопол - 1878 г.

Светлана и Герман Шакарбиеви


Паметникът на Победата в битката при Филипопол на 3, 4 и 5 януари 1878 г. е издигнат през септември 1881 г. по заповед на император Александър II в чест на най-важните сражения от Руско-турската война и е първият паметник, издигнат в чест на Освободителите на българската земя. Кмет на Пловдив от 1880 до 1883 г. е Иван Стефанов Гешов.
Автор на проекта е архитект Вокар от Цариград. Строежът е организиран от офицери от инженерните части на Одеския военен окръг под ръководството на инженер-полковник Владимир Дмитриевич фон Рамбах.   
В битката при Филипопол участват повече от 40 хил. войници и офицери от Руската императорска армия под командването на генерал Йосиф Владимирович Гурко. Загубитев в нея са 41 офицери и 1209 военни.
Паметникът е добре поддържан, намира се под юрисдикцията на община Пловдив, околното пространство изглежда много подредено, което показва грижа и подход към опазването на това важно за всеки български гражданин място. Тук непрекъснато се стичат потоци от хора - туристи и местни жители. Това е особено забележимо по време на националните празници.

Около паметника има смърчове, засадени от съветските космонавти: Юрий Гагарин, Герман Титов, Валерий Биковски и Валентина Терешкова. Вниманието към този монумент и към нашата обща история е свързано и със засаждането на елхите край него. На 19 юни 1963 г. космонавтите Валерий Биковски и Валентина Терешкова се приземяват в степта в Казахстан, като по този начин завършват полетите на космическите кораби "Восток-5" и "Восток-6". А още на 11 септември 1963 г. те засаждат тук ели!
               
Като очертаваме накратко историческите събития от онова време, отбелязваме, че битката при Пловдив, последната от големите битки в Руско-турската война от 1877-1878 г., е опит на османското командване да забави настъплението на руските войски към Одрин след превземането на София и поражението при Шейново. В началото на януари западният руски отряд от 71 хил. войници и 318 оръдия (под командването на генерал-лейтенант Йосиф Гурко) напуска София и настъпва в посока София - Пазарджик - Пловдив - Одрин. Отрядът е разделен на 5 колони. Те били командвани от генерал-майор Николай Велиаминов, генерал-майор Павел Шувалов, генерал-лейтенант Николай Криденер, генерал-майор Юрий Шилдер-Шулднер и генерал-майор Комаровски. Авангардът е командван от генерал-майор Виктор Дандевил, а кавалерията - от генерал-майор Владимир Клот. Задачата е била да се отрежат оттеглящите се остатъци от османските сили в Тракия, да им се попречи да се обединят в нова групировка под командването на Сюлейман паша и в крайна сметка да ги унищожат.
В началото на януари руските войски се изтеглят от окупирания град Пазарджик. Според сведения, получени от българите, групата на Сюлейман паша отстъпва в две направления: Пазарджик-Пещера и Пазарджик-Пловдив. През нощта на 3 срещу 15 януари колоната на генерал-майор Шувалов преминава брода на река Марица край село Айрене (сега Оризари), а в същото време кавалерийският отряд на генерал-майор Краснов преминава река Марица и по левия бряг се приближава към Пловдив. Османската отбрана е пробита. Сюлейман паша решава да се оттегли към Родопите и оставя голяма група (40 табора) край село Дермендере (дн. Първенец) - с. Караагач (сега Брестник). По това време, по заповед на Сюлейман паша, на полето между жп гарата и квартал "Остромила" са екзекутирани пленени българи, участвали в националноосвободителната борба.

Отрядът на генерал-майор Краснов успява да премине река Марица по моста край село Катуница.  Колоните на генерал-майор Шувалов и генерал-майор Велиаминов изпреварват османския ариергард край с. Цалапица и с. Първенец.
II драгунски ескадрон от 63 драгуни под командването на капитан Александър Бураго от Лейбгвардейския драгунски полк успява да си пробие път към Пловдив. Малкият отряд научава от местни българи, че в града има повече от 1000 души пехота и черкезка кавалерия. Драгуните успяват да заловят пленник на железопътната гара и с действията си предизвикват уплаха у османците, която прераства в паника и бягство Капитан Бураго, възползвайки се от ситуацията, незабавно атакува и превзема квартал "Мараша", хълма Бунарджик и пощата.
Капитан Бураго изпраща известие за окупацията на Пловдив. Сутринта на 16 януари генерал-лейтенант Йосиф Гурко с целия си щаб влиза в града и обявява освобождението на Пловдив. Отслужена е благодарствена служба. Основните сили на руските войски веднага са изпратени да атакуват отстъпващите турски войски. Групата армии под командването на Сюлейман паша е лишена от възможността да се оттегли към Одрин и се насочва към Родопите, където се разпада на  отделни части.

Споменът за битката при Филипопол е жив и днес

В централните гробища на Пловдив можете да видите гроба на Георги Барбович и неговите другари. Георги Барбович е роден на 24 април 1849 г. в село Сватки, Полтавска губерния, потомствен дворянин. През 1865 г. завършва кадетския корпус в Орел, през 1867 г. - Третото Александровско военно училище, а през 1869 г. - Михайловското артилерийско училище. В чин лейтенант е назначен в 13-а полева артилерийска бригада. Участва в Руско-турската война като командир на далекобойна полубатерия. Участва при превземането на Никопол, превземането на Ловеч на 22.08.1877 г. и при ефективния обстрел на турските позиции край с. Пресяка. Присъдено му е званието капитан. След войната е зачислен в гарнизона в Пловдив. Умира от тежко заболяване на 8 май 1878 г., погребан е в Пловдив.
 Надгробната плоча е издигната през 1939 г. в православното гробище "Свети Архангел Михаил", финансирано от община Пловдив и проектирано от архитект Васил Златарев. Тук почиват костите на руснаците, паднали за освобождението на България.
Недалеч от тук се намира и гробът на щабскапитана от 4-ти резервен пехотен батальон на армията Бертолд Станиславович Горват-Божичко, починал на 30 април 1878 г. Обстоятелствата на службата и смъртта на героя са неизвестни.
Гробът се намира в траурния парк на Католическите гробища, Пловдив.

Сега на 10-ия километър от пътя Пловдив - Пазарджик има паметник на освободителите на Пловдив - ескадрон от 63 лейбгвардейски драгуни под командването на капитан Бураго.
Мемориалният комплекс е издигнат през 1970 г. и носи второто име - "Паметник на капитан Бураго".
 
Сдружение "Памет 1877-1878", Пловдив