КНСБ предлага минималната заплата да е 933 лв.

"Минимална работна заплата (МРЗ) в размер на 933 лв. е най-малкото, което заслужава българският работник. Увеличението е стъпка в правилната посока, но ние ще настояваме за повече", заяви вчера главният икономист на КНСБ и директор на Института за социални и синдикални изследвания Любослав Костов.
Предложението за 933 лв. изпълнява механизма, разписан в Кодекса на труда след направената промяна в началото на тази година, посочи Костов. Предходният парламент гласува по предложение на БСП МРЗ за страната за 2024 година да се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните 2 тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.
Костов припомни, че още тогава синдикатите са настояли да се запише размерът на МРЗ да бъде поне 50% от средната брутна заплата, а не точно 50%. Затова и при предстоящото обсъждане на държавния бюджет за 2024 г. от КНСБ ще искат "формулата да бъде довършена, като над тези 933 лв. се договори тест за адекватност, макар и плавен, който да отразява в крайна сметка покупателната способност предвид инфлацията".
От КНСБ подчертават, че минималната заплата трябва да гарантира достоен стандарт на живот. Увеличението й води до ръст на заетостта. МРЗ трябва да стане адекватна, за да може, като си платите данъците и осигуровките, да ви гарантира достоен стандарт на живот, категорични са от синдиката.
От синдиката очакват проектите на Закон за държавния бюджет, на бюджетите на ДОО и на Здравната каса за догодина да влязат за обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество в средата на октомври. Именно тогава ще се разисква и по-висок размер на МРЗ, посочи той.
Според Костов идеята размерът на минималната заплата да се определя по региони не е добра, защото  може да доведе до обезлюдяване на малките населени места в страната. Икономистът даде пример, че за жител на Кюстендил ще е по-добре да пътува, но да работи в София за повече пари, ако има диференцирана МРЗ по райони.
Проблемът е, че бизнесът е свикнал да поддържа ниска цена на труда и да обяснява това с пазарната икономика, коментира Костов възраженията на бизнеса за предложения размер на МРЗ за догодина.
ДУМА припомня, че преди дни Съюзът за стопанска инициатива посочи в позиция, че предложението за увеличение на минималната работна заплата с над 150 лв. засяга поне 20 на сто от наетите у нас и ще се отрази негативно на работодателите в малките населени места и в сектори с ниска добавена стойност. От Българската стопанска камара пък посочиха, че е необходима отмяна на възприетия подход в Кодекса на труда за автоматизъм при определянето на МРЗ.