Чакаме своето ново Възраждане

Съвременният ни свят е силно комерсиализиран и доста несправедлив. А що се отнася до нас, българите, ние възпроизвеждаме едно заспало състояние от онези времена, когато Паисий Хилендарски се обърна към българина с упрека "О, неразумний юроде!"...
В това отношение чакаме своето ново Възраждане и от интелигенцията, и от останалата част на българската общественост. Драмата обаче е, че нещата са отишли много далеч и заспали хора раждат заспали деца и възпитават заспало поколение. Съмнявам се вече дали е много подходящо да учиш децата си да бъдат порядъчни, защото по този начин им предопределяш съдбата на неудачници.
Онова будителство, което се е състояло през Възраждането имаше съвсем друго основание. То трябваше да предпази България от апатията, безразличието, безизходицата, която я беше обзела в условията на една чужда и враждебна власт. Днес има достатъчно информационни и модерни технологии и средства, но преклонението към богатството, като единственият индикатор за щастие е прекалено силно разпространено.
Не знам по какъв начин може да бъде отрезвено обществото. Всички телевизионни предавания и игри в най-голямата си част са свързани с парични награди, с ексцесии, имитиращи реакция на останалия свят.
Днешните будители спят, да го кажа деликатно. Ако някога е имало будители, то те са рискували, ако не живота си, то скромния си "комфорт", при положение, че са живели в килии, скромни къщи. А днешните будители, ако има такива, то те живеят много комфортно. Твърде комфортно, бих казал. Те предпочитат да се докарват на властта, отколкото да развеят флаг, знаме, да не говорим за кама и книга. И това е драмата на съвременния ни живот.

пред Дарик радио