"Бялата светлина" на Зиятин Нуриев в скулптура и рисунки

Изминаха 40 години от първата пластика, наречена от Зиятин Нуриев "Бяла светлина" (ХГ Кърджали). Предишната година е направил "Сън" (Национална галерия), следващата година прави "Безмълвие" (Национална галерия). Следват десетки творби, най-често наречени "Маска", в които той, чрез лика, изследва състояния, простиращи се между стаената скръб, медитативното вглъбяване и херметичното игнориране на околния свят.
Сега в галерия "Арте" имаме възможност да се докоснем до неговите последни чувствания на силата на мълчанието като средство за общуване, като стаен вопъл, като зов за съпричастност, като умъртвяване на времето, като стих отвъд словото, като звук от плясъка на една длан.
Както бялата светлина съдържа в себе си всички цветове, така и безизразната маска, каквито на вид са моите маски, съдържа в себе си всички изрази и състояния на човека - казва Зиятин. (Ще приема, ако става дума за лишения от злоба, завист, гняв и самомнителност Човек.)
Подозирам, че къртейки сивия базалт през далечната 1983 г., в появилата се женска глава е усетил деликатните трептения на притихналото, смълчано, лишено от устни, безмълвно, криещо чувствата си и поради това излъчващо светлина - човешко същество, от което струи святост.
Маските на Зиятин Нуриев.
Изваяни с несравнима нежност, ТЕ ни предизвикват да ги докоснем, за да се убедим в тяхното мистериозно присъствие, в тяхната реална нереалност. Направени от различни материали - базалт, бронз, теракота, ТЕ ни убеждават в призрачността на материята, в привидната истинност на теориите, в недоловимостта на дълбоките чувства, в крехкостта на копнежите, в несломимостта на духа, пише Красимир Илиев.
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Националния фонд "Култура".