Аз избрах България

"Изкуството не бива да възпитава в агресия"

"Актьорството е за хора, които са максимално отдадени"



ИВАН ИВАНОВ е на 30 години, роден в София. Учи последна година актьорско майсторство в Нов български университет, в класа на проф. Цветана Манева и проф. Ева Волицер. Участвал е в спектакъла "Метаморфози" по Овидий на проф.  Волицер. Най-новото представление, в което публиката може да го гледа, е "Забавно като патерица" на Рич Орлоф под режисурата на проф.  Волицер. Асистент режисьор Яна Стоянова. Преводът е на доц. д-р Борис Наймушин. Хореографията е дело на гл. ас. Анна Пампулова.
Премиерата му е на 31 март от 14 ч. в Центъра за култура и дебат "Червената къща". Спектакълът е по повод 25-годишнината на НБУ. В него играят хора с увреждания и дипломанти от програма "Театър" на НБУ. 


- Иване, разкажете за идеята на спектакъла и за каузата, която защитава?
- Софийската публика може да види днес комедията "Забавно като патерица" на Рич Орлоф под режисурата на проф. Ева Волицер. Играна е 13 сезона на Бродуей. Спектакълът предизвиква както буря от смях, така и топло съчувствие, събужда възторзи и същевременно трогва и просълзява. Пиесата, когато е представена за първи път в Ню Йорк, е отбелязана от театралните критици във вестник "Ню Йорк Таймс" като забележителна. В постановката е застъпена каузата за толерантност и приобщаване на всички хора в неравностойно положение. Те имат воля и желания не по-малко от нас, въпреки че природата ги е направила по-различни. Човещината, добротата и толерантността  обединяват. Хубаво е по-често да има срещи и  инициативи от такъв социален характер.
- Как се насочихте към актьорството? Това ли е попрището, в което искате да се развивате?
- Още от малък имам голямо уважение към театъра и киното, страстен любител съм на изкуството. Актьорството винаги съм възприемал като професия за хора, които са максимално отдадени. Според мен, за да направиш нещо добре, трябва да му отделиш изключително много време. Това изкуство е като вид олимпийски спорт.
- Какво ви дава играта на сцена?
- Дава ми сила и зарежда. Има енергия, която може да въздейства положително на десетки хора, преспокойно да имаш последователи и поддръжници в обществени каузи. Важно е как ще представиш идеите и колко добре ще ги застъпиш. Сцената е страхотна сила - да можеш да въздействаш по положителен начин на публиката и тя от своя страна да зарази други хора и колелото се завърта.
- Приемате театъра като лична кауза. Това достатъчно ли е, за да ви забележат? Какъв е пътят от университета до голямата сцена?
- Труден и трънлив. Има голяма конкуренция,  доста силни, талантливи актьори, които се подготвят постоянно, обучават се и играят в други държави. Въпрос е на гъвкавост и на шанс, за да може да имаш максимално изяви. Непрекъснато участия по фестивали, динамика, което пък е свързано със средства. Някои театри предоставят възможност за изява - за сезон-два. Естествено, който е упорит, успява. И все пак, трябва известна доза късмет - да си на точното място, в точното време, при точните хора.
- Много млади хора си намират работа в чужбина. Какво мислите за тази алтернатива?
- Аз съм избрал България, да се развивам тук. Вярвам в българската сцена, тя ме вдъхновява! Имаме качествен театър, който по нищо не отстъпва на който и да е световен. Българските актьори са талантливи и печелят симпатиите, награди и адмирации на световноизвестни колеги по фестивали и пр. 
- Като че ли днес с пълна сила важи приказката, че артист къща не храни...
- Абсолютно. Но, за да вземеш, трябва и да дадеш. Да отделиш много време, труд и внимание. Най-важното да бъдеш чист, защото, когато душата  е чиста, по-лесно може да достигнеш до всеки образ, до всеки човек. Това се вижда най-ясно на сцената.
- Младите хора ходят ли на театър?
- Има много млади, които се интересуват от това изкуство като цяло. Лошото е, че все по-често чуваме от сцената вулгаризми, негативни и деструктивни реплики и послания. Това се отнася и за филмите, и за телевизията. Младежите ги възприемат буквално, като нещо правилно и като добър начин на изразяване във всекидневието, което не е нормално. Несъзнателно започват да  подражават. Така се дава лош пример на подрастващите. А театърът и съвременното българско кино не бива да възпитават младото поколение в дух на агресия и непристойно поведение.  
- Как стоят нещата с киното? Там по-лесно ли може eдин актьор да се реализира?
- За съжаление, там пазарът е също  нетолерантен. За мен не е нормално едни и същи хора постоянно да се въртят във филми, сериали и тв продукции. Монополът дразни дори на най-нисшето ниво. Трудно сe намира работа даже като статист! Все отнякъде трябва да се тръгне, нали? Защото всеки, който гледа, се и учи. Вярно, малко по малко стават нещата, в каквато и да е сфера. Тъжното е, че не се дава възможност на младия актьор да пробие на кинопазара, на сцената, въобще в шоубизнеса. За съжаление, и тук  са необходими протекции.
- Мода ли стана млади актьори да се канят в политиката? Добре ли е това?
- Човек на изкуството, който може да въздейства, е добре дошло. Артистът може да докосне едни други струни дълбоко в душата. Той знае как, много по-бързо и по-лесно ще  достигне до масата, до всеки един от нас. Аз съм за идеята да има повече актьори в политиката.     
- Гласувахте ли? Какво бихте казали на новите депутати, на предстоящия министър на културата?
- Гласувах. Силно се надявам, че Министерството на културата също е гласувало за нас. Защото вдигаме ръце и вече се виждаме, доста сме...


Снимки Елица Николова