Само конкуренцията прави цените реални

Да започнем от факта, че М-тел предлага домашен телефон с месечна такса 2,64 лв., а най-ниската тарифа на Вивател (бившата БТК) е 8,50 лв. Даже за инвалидите тя е 6,50 лв. Щом като е възможна такса от 2,64 лв., значи действителната цена е още по-ниска, защото винаги се начислява печалба, без която всяка дейност е лишена от основание. Но тъй като в областта на комуникационните услуги има три сериозно конкуриращи се фирми, борбата за клиенти се изостря. Те осъзнават простото правило, че по-добре е да имат повече абонати, които да заплащат ниски такси, отколкото малко абонати с високи суми, защото важен е оборотът. Ако се появи и четвърти конкурент, таксата може да спадне и под 2 лв. и да стане както по социалистическо време - 1,80 лв., въпреки че тогава държавната фирма беше абсолютен монополист. Посоченият факт е показателен с това, че само при наличието на конкуренция потребителите плащат услугите по цени, близки до реалните.
Ако в София има три дружества, които да осигуряват топлоподаване, цената на парното

няма да бъде толкова стряскаща за потребителите

При наличието на конкуренция грижа на снабдителите ще бъде как да се справят с цените на газа и дали точно него да използват. Има алтернативни източници - нафта, въглища, кокс, биологични горива, битови и промишлени отпадъци. Всичко е въпрос на технология и съоръжения. В Швеция и Финландия 60% от жилищата се отопляват чрез слънчеви колектори.
Аналогично е положението с тока. У нас трите енергоразпределителни дружества го купуват от НЕК, която пък го плаща на производителите. В тази система няма никаква конкуренция. НЕК купува всичко, което се произвежда в АЕЦ, ТЕЦ, ВЕЦ и алтернативните източници. Няма значение, че електроенергията от АЕЦ струва 3,9 ст. за квтч, от ТЕЦ - 9,3 ст., от ВЕЦ - 4,8 ст., от алтернативните източници - 5,1 ст., защото всичко влиза в кюпа. От него на енергоразпределителните дружества токът се продава за около 7,6 ст. Но понеже те са приватизирали преносната мрежа, на крайните потребители продават електроенергията по 17-19 ст. Тук освен да се появи конкуренция, т.е. да има поне още по две дружества за всеки район, които да снабдяват с електроенергия, има и друг вариант. При него би могло

производителите пряко да се договарят

с потребителите.
Следващата невралгична точка е водоснабдяването. Просто необяснимо е как таксата за 1 куб.м от 2 ст. стана 1,80 лв. А всъщност е обяснимо. След като тази дейност се даде на изполица на някой си, независимо кой е той, изполичарят се вживява в ролята на властелин на природния благодат, каквато е водата. Доказано е, че без храна може да се оцелее дори седмица, но без вода не повече от 2-3 дни. Затова истинска трагедия е, когато от кранчето вместо да потече живителната струя, се чува само съскане на изпуснат въздух. След всяка авария от чешмите потича мътна, кална вода, от която бойлерите и тоалетните казанчета аварират, а за да стигне до по-бистър оток, трябва да се източат поне 50-60 л. Хората търпят и плащат, защото снабдителят е само един.
Така е и по отношение на извозването на сметта. Боклуджийството е суперпечеливш бизнес. От името на гражданите общината, без изрично да е упълномощена от тях, сключва договори с фирми, на които плаща с пари на данъкоплатците. При това го прави на ангро - една, две или три фирми си разпарцелостват града и обират парсата. Но вместо да плащат такса смет, с тези пари гражданите по райони и квартали могат да създадат

сдружения за извозване на боклука

Следва една елементарна сметка. Например в компелксите "Овча купел" има 60 хил. апаратамента, като за тях такса смет е средно 70 лв. Така се формира сума от 4 200 000 лв. Районът може да се обслужва от 10 сметоизвозващи автомобила, всеки от които струва 200 хил. лв. или общо 2 000 000 лв. За обслужващ персонал, гориво и поддръжка на автомобилите са необходими още към 600 хил. лв. Дори, ако се наложи да се купят контейнерите и кофите за боклук, това са още 80 хил. лв. Така общо разходите възлизат на 2 680 000 лв. Това означава, че един път глобално ще бъдат спестени 1 340 000 лв., а през следващите години - по 3 600 000 лв. Така реално такса смет ще стане 10 лв. за апартамент, с което ще се покриват текущите разходи.
Ще си позволя да се позова отчасти на поета Вапцаров. Навремето той пише: "Понеже олиото скъпо е, а хлябът ни от мъката по-чер" и - нататък перифразирам: "Време е да вземем нещата в свои ръце." За какво става въпрос? За малодоходните хора - работещи на минимални заплати, пенсионери и друг вид социалнослаби, всичко, което се продава в магазините, е скъпо. Така се поражда идеята за създаването на

районни потребителни кооперации (РПК)

клонове на които през 1958-1959 г. имаше в почти всяко село и в голяма част от малките градове. Те се занимават с изкупуване, преработка и продажба на продукция, както и за снабдяване на стоки от първа необходимост за населението. РПК-то поддържа изкупвателен пункт, в който се приема всякакъв вид продукция - плодове, зеленцчуци, мляко, яйца, коноп, лен, грена (суровина за коприна), вълна, едър и дребен добитък, птици и други. Изкупните цени са ниски, но всеки получава нещо за труда си. Като известна компенсация и стоките, които се предлагат в магазините на РПК-то, са по-евтини, отколкото в другата търговска мрежа. Освен това има и хоремаг (всъщност кръчма), където може да се изпие чашка евтина ракия, вино, мастика, "облак" (коктейл от мастика и мента) - не толкова, за да се почувства тръпката от алкохолното опияние, колкото на чашка да се направи раздумка. А при това имаше и конкуренция. Когато се разчуеше, че в близко село магазинерът предлага повече и по-хубави стоки или кръчмарят - по-качествени напитки и мезета, хората ходеха там.
Примери за това, че конкуренцията има решаваща роля във финансово-икономическите отношения, съществуват още много в най-различни направления в днешно време, когато всичко е платено (дори здравеопазване, образование, култура, спорт, почивно дело, туризъм, че и религията, с която са свързани обредни ритуали). Всичко това е в ущърб на гражданите. Да се ограничат тези негативи, а евентуално и да се ликвидират, може само при едно силно гражданско общество, което за съжаление сега не съществува в България. Но от всички нас зависи кога то ще се създаде и ще бъде фактор за преодоляване на бедите - в случая на монополизма.