Плачът на изоставената българска майка-земя

Юлия КУЛИНСКА

Села-призраци, в които се разхожда само вятърът. Самотно стърчащи полуразрушени къщи с изтърбушени очи-прозорци, приличащи на оглозгани скелети. Запустели ниви, удушени от плевели, из които се прескачат плъхове. Напуснати магазини, чиито клиенти сега са прилепите... Чувате ли плача на обезлюдената българска земя!?

Процесът на изпразване на малките населени места тръгва през 50-те години на миналия век, когато миграционните потоци към градовете започнаха заради изграждането на нови заводи и предлагането на по-привлекателни работни места. Те набъбнаха за сметка на постепенното замиране на някои малки селища. В доста от тях останаха да живеят само възрастни хора. След демократичните промени в страната от 1990 г. ситуацията дори се влоши. Обратният път към селата се оказа труден и почти невъзможен. Малко са хората, които оставиха благата на градската цивилизация, и потърсиха спокойствието, но и трудностите, на селския живот. През последните 10 години 

българите са намалели с над 844 хиляди души

или с 11,5%, сочат оповестените от Националния статистически институт (НСИ) данни от последното преброяване на българите у нас, проведено през 2021 г. Българите са се стопили до 6 519 789. Жените са 3 383 527 или 51,9%, а мъжете 3 136 262 или 48,1%.

В България има 5257 населени места, от които градовете са 257, селата - 4998, а манастирите със статут на населено място са Клисурският и Рилският. Като цяло безлюдните селища са разположени в 12 области на страната, а тези с едноцифрен брой жители са пръснати в 22 региона.

592 населени места са без население или с едноцифрен брой жители. 

Най-много опустели населени места

има в област Габрово - общо 163. В региона има общо 349 селища, така че близо половината от тях са или необитаеми или с под 10 жители.

На второ място в печалната класация се нарежда районът на Велико Търново. Там от общо 336 населени места, 50 са без постоянно население, а 88 села - с под 10 обитатели. В двата региона са разположени повече от половината от селата в разглежданата група - общо 301.

В област Кърджали има 12 безлюдни села и 26 с едноцифрен брой население. В Смолянския регион има 10 селища без население и 33, в които живеят под 10 души. В област Кюстендил са разположени седем села без жители и 19 - с по-малко от 10 обитатели. Шест населени места в Хасковска област са без нито един жител, а други 22 с едноцифрен брой хора. В Софийска област са разположени 5 села без население и 28 с по-малко от 10 жители. В областите Стара Загора и Търговище са разположени по четири села без население и съответно 5 и 18 населени места с едноцифрен брой на обитателите. По три села в Благоевградска и Добричка области нямат нито един жител и съответно 24 и 9 населени места са с под 10 обитатели. Последната област, в която има села без население, е Бургаска. На нейна територия са разположени две села без постоянно живеещи и 5 с едноцифрен брой на обитателите.

В 1716 селища жителите са под 100 души,

а най-многобройна е общността на селата с население между 101 и 200 души - 747. В групата с жители между 201 и 300 души попадат 496 населени места. 408 села се обитават от 301 до 400 души. Общият брой на селищата, в които живеят от един до максимум девет души, е 425. С по един жител са 60 села. По двама живеят в 54 населени места, а по трима - в 50. Петдесет и едно са селищата с по четирима жители. С по пет души постоянно население са 38 села, а с по шестима  - 37. Общо 41 села имат по седем жители, други 51 са с по осем обитатели, а 43 са с деветима души население.

По данни на Евростат напливът към градовете у нас продължава. Обяснението е просто - там по-лесно може да се намери работа. През 2022 г. градското население се е увеличило с почти 8 човека на всеки 1000 души. За селските райони статистиката е отрицателна - на всеки 1000 души българските села са се обезлюдили с над 13 човека.

Според проучване на ООН към 2050 г. България ще загуби една четвърт от населението си. Прогнозите на Световната банка пък сочат, че през 2050 г. ще сме само 4,5 млн. души.

А изоставените къщи с тъжните изтърбушени очи продължават да очакват стопаните си...

Най-голямото българско село

Това е Лозен в София-град. То продължава да държи първенството с 6142 обитатели. По брой жители Лозен е по-голям от 148 града или от повече от половината градове в страната. Следващото по големина село е Айдемир, обл. Силистра. То е с население 5295 души. Топ 10 на най-големите села допълват Бистрица в София-град с 5198 души, Драгиново, обл. Пазарджик с 4670 жители, Казичене, обл. София-град със своите 4445 обитатели, Розино, обл. Пловдив и т.н. 

Любопитно е да се отбележи, че цели 2561 села, или повече от половината в страната, са по-големи от най-малкия град в България - Мелник, в който са регистрирани само 171 души към края на миналата година. Дванадесет села имат население колкото най-малкия град у нас.

Най-голямата по брой на населението община в България е Столична. Освен нея още 7 общини в страната са с население над 100 000 души - Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Сливен и Плевен. Относителният дял на населението в тези 8 общини представлява 40,7 на сто от цялото население в страната.

За БСП е изключително важен демографският въпрос

За БСП е изключително важен демографският въпрос и спасяване на България от демографската смърт. Към това са насочени и основните политики на партията. За краткото си участие в предишния кабинет социалистите издействаха безплатни учебници за учениците до 12 клас, както и осигуряването на 300 лв. еднократна помощ за учениците до четвърти клас. Малчуганите ползват безплатните детски градини и ясли. Майчинството беше увеличено на 710 лв. през втората година. Беше въведен  необлагаем минимум от 600 лв. за първо дете и 1200 лв. за второ дете.  

В 49-ото НС БСП ще настоява за:

- Еднократна помощ при раждане-за първо дете-600 лв., за второ дете-1200 лв., за трето-1700 лв. и за всяко следващо-300 лв.

- Еднократна помощ в размер на 7000 лв. за всяко второ и трето дете на родители, които са осигурени минимум 24 месеца назад. Мярката обхваща над 9 000 родители.

- Обвързване на размера на майчинството през втората година до размера на минималната работна заплата, от което ще се възползват 60 000 майки.

- Увеличаване размера на еднократната помощ за майки-студентки на 7000 лв., което касае над 6000 майки.

- Нулев данък върху доходите от труд до навършване на 26 години, което обхваща близо 300 000 млади хора.

- Безплатни лекарства за всички деца до 14 г. възраст, което ще помогне на над 1 милион деца.

- От 2024 г. увеличаване на еднократната помощ за ученици на 350 лв. и предоставяне на такава и за учениците от 5 до 7 клас включително.