Кон с капаци чете Вапцаров

Поводът за тази бележка е предаването на "Нощен хоризонт" от 13 септември т.г., посветено на Никола Вапцаров; по-специално - на неоправданите домогвания от страна на роднини на поета да получат право на собственост върху неговата родна къща в Банско (виж стр. 22 на "Пегас"). Та покрай разразилата се нощна дискусия в ефира, в която се чуха какви ли не мнения - като се започне от искреното възмущение на слушателите по случая и се стигне до познатите клишета за "жертвата" на комунистите Никола Вапцаров, до пошлите внушения на неговите добре известни "преоценители" и... разобличители.
Именно в този контекст прозвуча и включването в разговора (ни в клин, ни в ръкав) на лидера на ВМРО г-н Красимир Каракачанов, който със своите "открития" надмина всички познавачи на биографията и творчеството на поета антифашист. Първо на първо, какъв поет бил Никола Вапцаров? Е, вярно, той имал качествена поезия, но в никакъв случай не трябвало да го сравняваме с Ботев и Вазов, че дори и с Чинтулов. Не трябва да го превъзнасяме и обожествяваме, защото той е идеологически партиен поет. И в никакъв случай - световен поет! След тази поредица от литературоведски тиради Каракачанов премина към политическа анатема и "разобличаване" на Вапцаров. Вярно, той бил убиван, отново разстрелван и т.н., но да не забравяме, че е бил съден за конспирация срещу държавата, че е обслужвал чужди интереси, а с участието си в Македонския литературен кръжок е прокарвал тезата на Коминтерна за т.нар. македонска нация, която днес е знаме на македонистите от Скопие.
Подир тези заклинания "литературоведът" Каракачанов великодушно отсъди, че Вапцаров имал добра поезия, но партийно обвързана. "Аз също харесвам някои негови неща - не се сдържа оценителят. - Той има и човешки неща (!) като "стихотворението за бурята и народа" (вероятно иде реч за "Предсмъртно"?? - б.а.). Но не трябва да го обожествяваме или отричаме, да не бъдем коне с капаци", заключи победоносно Каракачанов.
Да, не трябва! Но не бива да се робува и на доктринерски тези, които наливат вода в мелницата на македонизма; още по-малко - да се парадира с архаични политически клишета, а поезията му да се чете като на махленска вечеринка. Вапцаров е достоен българин и голям световен поет. Другото е празно дрънкане.