Какъвто народът, такава и държавата...

Масово се употребява изречението: "Обичам си народа, мразя държавата..." Или често чуваме, че повечето наши сънародници си обичат страната, родината, а не си обичат държавата... А нали държавата сме това - всички ние! Как така? Нали всеки народ си заслужава държавата! Или още по-точно е твърдението, че какъвто е народът, такава е и държавата...
Наслушахме се на приказки за лошия материал, за не особено работливия ни народ, за спасители на отечеството...Наслушахме се на упреци, че нямало държава, че нямало държавници, а вижте ведомостите и доходите на онези, които десетилетия не слизат от държавните автомобили!
Всичко има. И държава. И държавни служители. И държавници, ако щете...Но повечето са пенкилер чиновници. Едни стават за всякаква длъжност, а други не стават за нищо, но заемат местата години наред...Затова и проблемите са повече от добрите крайни резултати.
Държавата ще има постижения, ако в нея има добър народ. А добър народ има там, където семейството, училището, църквата са на мястото си... Чух оптимистичното послание на един бивш държавен глава по телевизията. Петър Стоянов се надява, че ще има ново българско възраждане. Надява се, че народът ще изживее своя катарзис и чрез реформите в образованието, чрез промените в църквата и семейството нещата ще отидат по местата си. Дано! Кога обаче това ще се случи и господ не знае...
Но веднага след интервюто с Петър Стоянов следваха други новини, според които моята чаша не беше наполовина пълна, а наполовина празна. И ще кажете, че съм повече песимист, отколкото оптимист. Няма как да е иначе... Все пак преценете сами! Новините бяха за бити учители, за бита акушерка, новините бяха за уволнени  несправедливо педагози, за побоища без причина, за обири на банкомати и офиси, за бити и малтретирани пенсионери и деца, за демонтаж на паметници, за запалени кранове и щети за по един два милиона...Новините бяха за посегателства, за измами,за отлагани с години процеси, за съдебни неразбории...Новините носеха печални отзиви, недоверие, липса на самочувствие, национален нихилизъм, а езикът на омразата беше водещ и в студията, и сред населението...
У нас купуването и продаването на гласове е престъпление. Но купуването на стари железа за армията още не е, както не е престъпление да купиш нередовни ваксини за деца, както да поставиш на отговорно място пенкилер министри и заместник министри, директори и други чиновници в държавата, от която продължаваме да се оплакваме...И продължаваме да ръкопляскаме на песента "нема такава държава" и има такъв народ...А аз искрено желая посланията и мечтите на Петър Стоянов един ден да се сбъднат. А може би това ще стане като в песента на Мишо Белчев за България: "И само за едно ще съжалявам, че няма да ме има някой ден..."