Елиезер Алшех и "Естетиката на безобразието"

Проектът Елиезер Алшех и "Естетиката на безобразието" е специфично фокусиране върху миналото, онова минало, ограничено от частния случай, от хронологичните граници между раждането и смъртта на художника Елиезер Алшех - времето между 1908 и 1983 г. Стъпвайки върху изследването на Ружа Маринска, посветено на автора, преминавайки през знанието, натрупано от Румяна Константинова по време на подготовката на голямата ретроспективна изложба, организирана по повод на 100 г. от рождението на художника през 2008 г. в Националната галерия, днес, 10 години по-късно, кураторите на изложбата, подредена в залите на СГХГ - Пламен В. Петров, Рамона Димова, Наташа Ноева и Николета Гологанова, предлагат своя поглед към миналото на художника. Спомените за него, документите, осветяващи житейския и творческия му път, наследеният масив от произведения да бъдат най-сетне превърнати в история, която има функцията да изяснява и подрежда. Едно минало - разказ, но не като низ от датирани събития, а като наратив, позволяващ не само да бъде прочетен, но и преживян.
"Във всички ъгълчета на нашия живот смъртта проектира своята жестока и необходима раздяла", пише Жан Херш в есето си "От изгнанието до сбогуването". Раздялата на България с Алшех е  още през 1928 г., когато българинът, в чиито вени тече еврейска кръв, се отправя към Мюнхен. През следващите десетилетия той ще живее като скитник,  за да попадне в сянката на трудовите лагери, за да бъде низвергнат заради "формалистичното си творчество".
Всяка седмица до 4 ноември ще бъде експонирано по едно непознато произведение на  Алшех, което може да се види в рамките на съответната седмица. В изложбата са подредени произведения от колекциите на СГХГ, Националната галерия в София, ХГ - Русе, ХГ "Борис Денев" - Велико Търново, ХГ - Стара Загора, ХГ - Пловдив и др.

"Венеция", ок. 1938