Спонсор като слънце

Фондация "Ханс Зайдел" може да финансира колкото си иска с пари от федералния бюджет на Германия всеки стратегически партньор от листата, която едва ли е одобрявана само от управителния й съвет. Стига парите да са правилно отчетени и до цент. У нас фондацията има осем партньори и много се надявам Софийският университет и Дружеството на преподавателите по немски език в България да не са в списъка просто за цвят.
Почти съм сигурна обаче, че няма как тези две институции да са усвоили такива прилични суми, каквито са отишли за българо-германски семинари на прокурори, съдии и висши полицаи - във връзка с борбата срещу организираната престъпност. Обучителните мероприятия - ясни, целите им - похвални. Ама да чакаш с парите на германския данъкоплатец да спретнеш първото за годината национално съвещание на МВР! И то не какво да е, а предизборен инструктаж, на който идва служебният премиер, за да успокои висшето ръководство, че няма да прави политически чистки, а на редовия състав да напомни, че е деполитизиран, професионален и трябва да спре изборната търговия...
Има един основен въпрос: защо федералният бюджет на една богата държава щедро спонсорира Министерството на вътрешните работи на последния бедняк в ЕС? Дали само, за да се справи то с организираната престъпност, или да търси основните "дейци" в добре смазаната машина "където трябва"?
Веднага можете да ме обвините в глупост, в недобронамереност, в пошли намерения да влоша традиционно добрите отношения между двете държави. Може и още обвинения да отправите, но и скромният дописник не е глупак и знае, че безплатен обяд няма. Макар да са го учили "от всекиго според способностите, всекиму според потребностите", той знае, че даващият винаги е бил на принципа "от болшинството - според търсенето на пазара, но на някои - в повече от потребностите".