Отсъствието

Няма хор от солисти, държава от индивидуалисти - няма, чул президентът от мъдър владика. И го повтори в обръщението си към нацията. Кой разбрал - разбрал! Едно цяло правителство обаче не само не разбра, но и не чу държавния глава, защото обичайно отсъстваше. Не просто вчера, а през целия мандат на 41-ото НС.
След време историци и анализатори сигурно ще открият причината за омразата на премиера в оставка към институцията и към депутатите. През 2005-а го избраха хората, но той предпочете да е главен секретар, а после кмет. Не доизкара и кметуването... Обиден, миналата сряда заряза и собственото си управление.
Обидите му към народните представители нямаха край, презрението му към "мързеливците" - още повече. За него мнозинството, сглобено сръчно от Цветанов, беше само инструмент за гласуване. И за резил. Колко пъти депутатите гласуваха "правилно" снощното му мнение, а после се отмятаха, защото на лидера му беше дошъл друг акъл. За такива хора народът е казал: "Не му сече брадвата на едно и също място".
През 2013-а обаче ще трябва да си изберем хора, които първо мислят, а после "секат". Хора с характер, които не се отказват насред път. Хора, от които ще се получи спят хор, а не начумерени солисти, които все не могат да вземат верния тон.
Изходът от кризата е плод на колективното усилие, констатира държавният глава и съвсем уместно отбеляза, че "всички сме в тази лодка - и протестиращите, и партиите, и държавата". Може би и той е видял овреме, че в правителствената лодка има някои гребци, но няма кормчия. Но си затрая.
Пролетта пукна, а кръвното на Борисов се нормализира. Нека, за да има време да осмисли друга народна мъдрост, че "власите се давят на брега на Дунава".