Акценти
Да обичаш на инат
/ брой: 154
Става дума за привързаността и обичта към братушката, за детето, дето "дава крушки на солдатите без страх и крещи на тях: "Здравствуйте, братушки!"
Да обичаш на инат и да повтаряш, че кат Русия няма втора...Да помниш Вазов и Славейков, Христо Смирненски и Никола Вапцаров и да не се отричаш никога от миналото си. Като много други край нас под път и над път, които по всякакъв повод не се уморяват да припомнят за ненавистта и омразата си към Русия и русофилите...
Иво Инджев се опитва да зачеркне Сан Стефано, Александър Йорданов не спира да хули, Илиян Василев, същият, бившият ни посланик в Москва, е неуморен ментор с поддържаща роля в антируските настроения, Антон Биков, Спас Гърневски, Методи Андреев, Асен Агов и останалите край тях, явни и прикрити вокали, пеят неспирно арията на клеветата...
Няма да споря с тях. Демокрация е. Всеки има право на избор. Да е хамелеон, да е ренегат, да е на противно мнение от общоприетото и да си плюе в сурата, когато споменава думите и имената на освободители, Русия, цар Александър Втори, когато изрича граф Игнатиев, Скобелев, Столетов, Аксаков, Шипка, Сан Стефано, дори само като улици и паметници на признателността.
Само искам да им припомня, че все пак, ако не бяха русите, минали през Дунава преди 140 години, те, същите, днес нямаше да носят днешните си имена и фамилии, нямаше да са нито Джордж, Майкъл, Антъни или Доналд. Просто щяха да се казват Ибрахим Индже, Ахмет Йордановоглу, Асан Агата, Мехмед Андреаоглу...
Тук-таме щеше да се пръкне и някой Рачко Пръдлето, или Кирияк Стефчов, но в никой случай нямаше да са днешните политици, депутати, председатели на комисии и постоянни говорители на управляващите, посланици на Република България, журналисти и телевизионни водещи...