Бягство от нормалността

Случаи на бягство от затвори имало още по времето на граф Монте Кристо. Каза ни го топ юристът на парламента, шефът на правната комисия Данаил Кирилов. Ей така, между другото, фриволно, за да ни отклони от главното. Вярно, той самият преди време избяга от БСП и се присламчи към ГЕРБ. Другият читател на Дюма Цветан Цветанов потвърди, че колегата му правел исторически преглед на затворническите събития във времето и така се доказвало, че подобни случаи имало не само у нас. Явно и двамата не са чели нито за Винету на Карл Май, нито за Едмонт Дантес на Александър Дюма. И поискаха да ни направят съпричастни към своето незнание. Приемам го като тласкане към ненормалност, която само задълбочава и засилва недоверието към грамотността на управляващите ни.
Само за тях ще припомня накратко, че героят на Дюма Дантес не бяга от затвора, нито от Алкатраз, който е до Сан Франциско, а от замъка Иф край Марсилия и е просто художествен образ. Докога ще ни заблуждават първите хора в тази държава? Че Пекин е столица на Виетнам. Че е все едно да се срещнем с Джон Кери и Джим Кери, с Доналд Туск и Доналд Тръмп... Защото за нас имената нямат никакво значение? А незнанието е основно изискване да сме в елита на политиката?
Да приемем, че сме във времето на Дантес и Дюма. Защо тогава предупреждавахме хората да са нащрек? Впрочем избягалите още не са хванати.
Жалко, много жалко, че не сме във времето на Винету - да има кой поне да ни пази и спасява. От бягството на затворници. И от бягството от нормалността.