11 Ноември 2024понеделник11:53 ч.

ВРЕМЕТО:

В понеделник над Северна и Източна България ще преобладава облачно време, на места с валежи, главно от дъжд, докато над Югозападната ще има повече слънце. Във вторник облачността ще се разкъсва и намалява, а валежите постепенно ще спират, но в сряда на места отново ще превали, главно в западната половина от страната. В понеделник над Северна и Източна България ще преобладава облачно време, на места с валежи, главно от дъжд, докато над Югозападната ще има повече слънце. Във вторник облачността ще се разкъсва и намалява, а валежите постепенно ще спират, но в сряда на места отново ще превали, главно в западната половина от страната.

Богати ли сме, бедни ли сме или нещо друго

/ брой: 219

автор:Йордан Съев

visibility 1876

В условията на все още съществуваща криза, при която около 400 хил. души са безработни, за юли депозитите в банките са се увеличили с 900 млн. лв. и общият им размер е достигнал 30 млрд. лв. Разбира се, не всеки българин има влог, но броят на депозантите е 3,6 млн. Това означава, че средният размер на един влог е 833 лв. На практика обаче това не е така. Защото от общата депозитарна сума 70% принадлежи на 5% от вложителите. Това означава, че те имат авоари в размер на 21 млрд. лв., или 180 хил. души са със среден депозит от 1,166 млн. лв.

Означава ли това, че в България има 180 хил. милионери

Не, защото от тези 5% само 2% са с авоари от над 1 млн. лв., което означава, че декларираните от тях суми в банките са между 2,5 и 4 млн. лв., а останалите 3% - с 400 до 600 хил. лв. Масовият вложител, който представлява 95%, притежава авоари от общо 9 млрд. лв., при което размерът на средния влог в тази категория е 26 лв. Разбира се, и тук има разслоение. Защото 11% от влоговете са отпреди 1990 г. и след инфлацията те са почти напълно обезценени, като някои са сведени дори под 10 лв. Други 17% са направени в периода 1990-1995 г., които имат същата съдба. Между 8 и 9% са влоговете на хора, които са починали и нямат наследници, или ако имат такива, те не знаят, че съществуват, а банките не си правят труда да ги намерят и уведомят. В някои финансови институции дори съществуват правила, според които влоговете под 20 или 10 лв. се закриват, ако по тях в продължение на определен срок (най-често 5 г.) няма постъпления, с претекста, че не се оправдават разходите за тяхното обслужване. В същото време пенсионери, нискодоходни работници и служители буквално късат от залъка си и по принципа

спестявай бели пари за черни дни

внасят по 20-30 лв. месечно във влоговете си.
Какво следва по-нататък?
От една страна, има авоари в размер на 30 млрд. лв., които се олихвяват със средно 5,5% годишно. От друга страна, възниква въпросът как те се използват. С ресурсите банките отпускат кредити със средна лихва 11-12%, при което печалбата им е 6,5%, но за някои надхвърля 9%. Въпреки това финансовите резултати на много от тях се влошават, защото кредитираните не могат да плащат редовно вноските си. Размерът на лошите кредити е около 15% с тенденция да се увеличава.
Защо се стига до това положение?
Главната причина е, че притежателите на големите пари не ги влагат в икономиката. Те отчитат, че тя е рискова и затова предпочитат сигурната лихва от депозиране, вместо неизвестната печалба от инвестиции, които при това повечето от тях не знаят как да управляват. От тези 5%, които притежават 70% от парите по банкови депозити, почти всички са се обзавели с разкошни жилища, автомобили лукс класа, а някои даже с яхти и самолети. Това стана главно в периода на приватизацията и настъпилия вакуум в законовите порядки. Само в условията на пиратство и колониална експлоатация за 5-10 г. е било възможно да се натрупат огромни богатства. В днешно време милиардери стават новатори в технологическите области. Единствено в България това става чрез

експлоатация на национални и човешки ресурси

поради което едни тънат в охолство, а други ровят в кофите за боклук. Даже от страната на новия ни покровител - САЩ, заявяват, че това не е нормално. Необходима е тотална ревизия на тяхното състояние и причините за благоденствие. Нека всеки да докаже как се е сдобил с имущество и пари, какви данъци е платил.
У нас лихвите по депоизите не се облагат с данък, за разлика от много други държави. Но това трябва да се диференцира, т.е. да има необлагаем и облагаем доход. За влог до 5000 лв. да бъде необлагаем. След това обаче да съществува скала. Примерно: от 5 до 10 хил. лв. - 2%, от 10 до 50 хил. лв. - 3%, от 50 до 100 хил. лв. - 4%, и т.н., докато за суми над 1 млн. лв. стигне 10%. Какво означава това на практика? Влог от 100 хил. лв. носи средна годишна лихва от 5500 лв. Ако тя се обложи с 4% данък, притежателят му ще се лиши от доход в размер на 220 лв. При влог от 1 млн. лв. лихвеният годишен доход е 55 хил. лв и ако той се обложи с 10% данък, ще се намали с 5500 лв. Във всички случаи това обаче не трябва да бъде общ подоходен данък, парите от който да потъват в бездната на хазната и да се харчат незнайно за какво. Това трябва да бъде

строго определен инвестиционен данък

средствата от който да се отчисляват в специален фонд. При обща сума на влоговете от 30 млрд. лв., необлагаеми ще бъдат към 4,5 млрд. лв. Останалите, които ще се облагат по скала, ще формират в този фонд годишна сума от около 400 млн. лв. Той трябва да се ръководи от обществен комитет, който да определя инвестиционните насоки за използването на средствата, като главната да е свързана с откриването на нови работни места. Според теорията разкриването на едно работно място изисква влагането на около 8 хил. лв. Това означава, че с 400 млн. лв. могат да се създадат 50 хил. нови работни места и по този начин само за 1 г. безработицата да се намали с 13,5%. Това означава, че ако такава система и съответно финансиращият я фонд заработи, за 7 г. безработицата да бъде почти ликвидирана. Но резултатите ще се почувстват осезателно още на третата година, когато тя ще спадне наполовина от сегашната.
Другият вариант е лихвите по депозитите да се понижат до 2,5%, каквито са в повечето от страните от еврозоната, като същевременно и кредите се отпускат с лихва от 4,5%. Но всъщност и сега няма разлика, защото 100 депозирани лева у нас носят годишна лихва 5,50 лв., а в Германия за 100 евро тя е 2,50 евро. Но както посочихме, кредитът там е 2 до 4 пъти по-евтин, което спомага за стимулиране на бизнеса. По същество всеки гражданин на ЕС, вкл. и български, може да кандидатства за

кредит от германски, френски, холандски, белгийски и т.н. банки

с лихва от 4,5%. Само че за тази цел той трябва да ипотекира имот, който се намира в тях, а не в задния двор на стария континент, към който се причислява и България.
Има и трети вариант, за да се оползотворят по по-ефективен начин паричните активи в банковите влогове. Той се заключава в емитирането на ДЦК с висока лихва, но със срок на падеж от 5, 10, 15, 20 г., като съответно тя е 8, 10, 15 и 20%. Защото практиката показва, че по над 70% от влоговете има само внасяния, а не тегления (това са главно тези 5%, които притежават 70% от авоарите). Има основание да се смята, че те ще предпочатат вместо годишна лихва от 5,5% да получат 2 до 4 пъти по-висок пак гарантиран доход от ценни книжа. Рискът е единствено поради това, че до времето на падежа може да настъпи висока инфлация, но все пак той си струва.
Четвъртият вариант е да се живее заради момента,

с движение по ръба на риска

Така един млад човек, успял да събере вноска от 160 хил. лв., купува с банков заем от 160 млн. лв. фалиралото предприятие МК "Кремиковци" за 360 млн. лв. Не съвсем идентифициран субект приватизира "Булгартабак" за 100 млн. евро, при положение че само две сръбски тютюневи фабрики преди 4 г. бяха продадени за 310 млн. долара. По оценка на независими експерти активите на "Булгартабак" възлизат на 330-340 млн. евро. Защо сегашното правителство повтаря приватизационните грешки на свои предшественици, които продадоха на безценица БТК, БГА "Балкан" и банките? Не се ли вживява то в ролята на депозитант, който е намерил макар и неразумен начин да "спечели" 100 млн. евро, които да потънат обаче в общия бюджетен кюп. Знаят ли финансовият и социалният министър, че 10% от тази сума трябва да се внесе в Сребърния фонд, с който макар и в не близко бъдеще ще се индексират пенсиите? По-разумен вариант би бил за 100 млн. евро "Булгартабак" да се продаде на националния или на консорциум от частни пенсионни фондове. Необходимите парични активи в тях съществуват, които се държат в резерва по сметка в БНБ, където лихвата е 0,6% или са в ДЦК с доходност от 4,5-5,5%, които обаче са недостатъчни, за да се покрие дефицитът. Но когато се приватизираха енергоразпределителните дружества, ЧЕЗ, който е дъщерна фирма на чешки пенсионен фонд, получи монополно право да снабдява с ток повече от 1/3 от територията и близо 50% от потребителите на електрическа енергия. В резултат на това дружеството реализира годишна печалба от 170 млн. лв., която се разпределя като дивидент между чешките пенсионери.

При минимална пенсия 450 евро

и средна - 610 евро, те чрез печалбата на ЧЕЗ получават допълнително по 1400 евро годишен дивидент. Един от аргументите за ниската продажна цена на "Булгартабак" е, че той е загубил значителна част от пазарния си дял, който е спаднал на 45%, докато чуждестранните марки владеят 10-12%, а останалото - контрабандата, с която не могат да се справят митническите, данъчните и полицейските власти. Но представяте ли си какво би се получило, ако 2,2 млн. пенсионери разберат, че от реализацията на продукцията на "Булгартабак" те ще получават по 500-600 лв. годишен дивидент? Поне 700-900 хил. от тях ще следят и ще разкриват нелегалните продажби. Преди няколко дни бях на Женския пазар и не знам защо една възрастна жена сметна, че съм от цивилната полиция. Отведе ме в един буренясал терен на ул. "Братя Миладинови" и като повдигна купчина клони, там се оказаха 8 стека с цигари. Аз, понеже съм пушач, бая се подвоумих дали да не ги прибера за лична употреба, но не посмях да рискувам.
Аз, както и 75% от българското население сме с депозити от 500 до 1000 лв., а големите авоари ги притежават 15%, които само от тях могат да живеят охолно като рентиери. Затова много по-справедливо за обществото ще бъде те да станат инвеститори.
 

БСП предлага Наталия Киселова за шеф на НС

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 215

Прокуратурата разследва безредиците пред Народния театър

автор:Дума

visibility 8

/ брой: 215

Катуница на протест заради тлеещо депо

автор:Дума

visibility 7

/ брой: 215

Журналист от "Дума" със "Златно перо"

автор:Дума

visibility 8

/ брой: 215

Качеството на водата се влошава

автор:Дума

visibility 7

/ брой: 215

Русия обединява най-големите си петролни компании

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 215

Рекорден интерес към търг на "Булгаргаз"

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 215

Държавата иска повече права върху "ЛУКойл Нефтохим"

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 215

1500 са руските загуби на ден в Украйна

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 215

СИРИЗА се разцепи

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 215

Арестуваха турски журналист за огласена новина

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 215

Накратко

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 215

Ако няма разум

автор:Ина Михайлова

visibility 5

/ брой: 215

Задънена улица

автор:Таня Глухчева

visibility 6

/ брой: 215

Равносметката на 35-те години преход

автор:Искра Баева

visibility 8

/ брой: 215

Ще бръкне ли 51-вото НС в кутията на Пандора

visibility 6

/ брой: 215

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ